.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 7 от общо 7
  1. #1

    Починал родител-как го преживяхте?

    Здравейте!
    Преди...5 дни почина майка ми. Не беше внезапно-боледува от рак. Искам да попитам тези от вас, които са губили родител, как са се справили...какво са чувствали...
    Аз се чувствам като на филм. Сякаш се случва извън мен. Сякаш е далеч от мен. Болката е огромна, но като че ли не е в мен. Не мога да го опиша... Безкрайно странно е. Празно е.
    Няма я. Човекът, който ме обичаше безусловно го няма...

  2. #2
    Цитирай Първоначално написано от nixx Виж мнението
    Здравейте!
    Преди...5 дни почина майка ми. Не беше внезапно-боледува от рак. Искам да попитам тези от вас, които са губили родител, как са се справили...какво са чувствали...
    Аз се чувствам като на филм. Сякаш се случва извън мен. Сякаш е далеч от мен. Болката е огромна, но като че ли не е в мен. Не мога да го опиша... Безкрайно странно е. Празно е.
    Няма я. Човекът, който ме обичаше безусловно го няма...
    Досега съм нямал такава загуба. Но ако искаш да го приживеш по-лесно намери си нов човек дето обичаш. Трябва празнината да се запълни. Само говоря глупости, но дано сам казал и нещо полезно.

  3. #3
    Мега фен Аватара на fUcKsMiLe
    Регистриран на
    Apr 2010
    Мнения
    5 734
    Това нещо само времето може да го оправи.
    И то винаги ще си я има празнината.

    Не го казвам, за да съм гадна, или за да се опитам да те накарам да се чувстваш по-добре, но
    по-кофти е да знаеш, че майка ти е жива, но 5 пари не дава за теб. (личен опит)
    Ти трябва да се радваш, че тя те е обичала, ако вярваш в бог, рай и т.н., трябва да знаеш,
    че още те обича, дори да не е сред нас.
    Намери си нещо, което ти напомня на нея, сложи го в стаята си и си припомняй само за хубавите моменти.
    Липсата ще бъде кофти само в началото и в трудните моменти.
    След това ще намериш нещо, което да те разсейва.

    Хайде, успокой се и се радвай, че повече не се мъчи с тази коварна болест!
    Надявай се да и е хубаво и продължавай да живееш щастлива заради нея.

    Моите съболезнования.
    *сън*

  4. #4
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Не го преживяваш.

  5. #5
    Мега фен Аватара на YSMF
    Регистриран на
    Aug 2010
    Град
    в компютъра ти
    Мнения
    3 220
    Съжалявам за загубата ти, но не мисля, че можеш да свикнеш.
    Дядо ми почина от паркинсон преди 3 години, беше ми страшно тежко. Ако трябва да съм честна радвам се, че почина спокойно, защото в последните дни беше мъка и да го гледам така подейства много по - травмиращо от самата му смърт. Смятам, че просто се е 'пенсионирал от живота' и сега е на едно по - хубаво място с цената, че не може да го виждаме. Детско е като мислене, но ми помага.

  6. #6
    Цитирай Първоначално написано от DisappointedDreamer Виж мнението
    Не го преживяваш.
    Абселютно

    Които казва че времето лекува жестоко се лъже .

    Болката може да намалее но категорично не се преживява .

  7. #7
    Мега фен Аватара на xoxi
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    5 952
    Цитирай Първоначално написано от stefan99s Виж мнението
    Но ако искаш да го приживеш по-лесно намери си нов човек дето обичаш. Трябва празнината да се запълни. Само говоря глупости, но дано сам казал и нещо полезно.
    Не съм преживявала загуба на родител и слава богу, но ти сериозно ли мислиш, че друг човек може да замени мястото на МАЙКАТА?!
    Такива празнини НИКОГА не се запълват от НИКОГО.
    Като всяка болка от загуба, тя не изчезва, но човек се учи да я притъпява и да живее с нея.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си