- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Починал родител-как го преживяхте?
Здравейте!
Преди...5 дни почина майка ми. Не беше внезапно-боледува от рак. Искам да попитам тези от вас, които са губили родител, как са се справили...какво са чувствали...
Аз се чувствам като на филм. Сякаш се случва извън мен. Сякаш е далеч от мен. Болката е огромна, но като че ли не е в мен. Не мога да го опиша... Безкрайно странно е. Празно е.
Няма я. Човекът, който ме обичаше безусловно го няма...
Това нещо само времето може да го оправи.
И то винаги ще си я има празнината.
Не го казвам, за да съм гадна, или за да се опитам да те накарам да се чувстваш по-добре, но
по-кофти е да знаеш, че майка ти е жива, но 5 пари не дава за теб. (личен опит)
Ти трябва да се радваш, че тя те е обичала, ако вярваш в бог, рай и т.н., трябва да знаеш,
че още те обича, дори да не е сред нас.
Намери си нещо, което ти напомня на нея, сложи го в стаята си и си припомняй само за хубавите моменти.
Липсата ще бъде кофти само в началото и в трудните моменти.
След това ще намериш нещо, което да те разсейва.
Хайде, успокой се и се радвай, че повече не се мъчи с тази коварна болест!
Надявай се да и е хубаво и продължавай да живееш щастлива заради нея.
Моите съболезнования.
*сън*
Съжалявам за загубата ти, но не мисля, че можеш да свикнеш.
Дядо ми почина от паркинсон преди 3 години, беше ми страшно тежко. Ако трябва да съм честна радвам се, че почина спокойно, защото в последните дни беше мъка и да го гледам така подейства много по - травмиращо от самата му смърт. Смятам, че просто се е 'пенсионирал от живота' и сега е на едно по - хубаво място с цената, че не може да го виждаме. Детско е като мислене, но ми помага.
Не съм преживявала загуба на родител и слава богу, но ти сериозно ли мислиш, че друг човек може да замени мястото на МАЙКАТА?!
Такива празнини НИКОГА не се запълват от НИКОГО.
Като всяка болка от загуба, тя не изчезва, но човек се учи да я притъпява и да живее с нея.