Пък аз не мисля, че Цецо е прав.

Идва момент в живота ти, когато едно нещо вече не ти е нужно, няма какво да ти даде. И тогава то просто си тръгва. Това, което трябва да направиш е да повярваш, че ти е време за следващ етап. Аз почти не помня дори как изглежда първата ми голяма любов. Да, беше истинска. Да, продължи 4 години. Да, боля ме много на моменти и бях адски щастлива по същото време. При все, че нямам снимки, нито комуникирам с този човек от уважение към настоящия ми приятел, наистина просто избледнява. Но това не се случва, защото е бил първата ми любов. Случва се, защото от 3 години не съм го виждала.

"Времето лекува" е много правилна сентенция. След известно време се убеждаваш, че всичко, което ти се е случило е било за добро. Това, което можеш да направиш за себе си е да не си позволяваш да изпадаш в деструктивни за личността ти състояния. Винаги трябва да гледаме напред, неазвисимо за какво става дума.

Не съм забравила първата си любов. Спомням си за всичките преживявания с усмивка. Това е нещо, което адски много влия, нещо, което те изгражда като човек. Не бива да мразим първата си любов, не бива да се стараем да я забравим. Но не бива и да се вглъбяваме в нея сякаш никога нищо повече няма да ни донесе такава радост.