- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Страх ме е
Здравейте. Не съм предполагала, че ще ми се наложи да пиша във форуми, за да споделям любовните си трепети, но ето че пиша .. Историята ми е кратка: Аз съм момиче на 21 год. От скоро излизам с едно момче, което е на 27 год. Познаваме се от около 2-3 месеца. В началото всичко беше добре. Чувахме се, виждахме се, но един ден той ми каза, че просто не е готов за нова връзка, понеже 2 седмици преди да започне с мен се е разделил с приятелката си. И от там естествено нищо не последва. Минаха се около 2 седмици и започнахме пак да си пишем, чуваме и виждаме. И до сега се виждаме. За сега всичко върви добре, и двамата сме се пуснали явно по течението и ще видим накрая дали ще излезе нещо сериозно. Чувствам се добре когато сме заедно. И някои от вас ще кажат, че всичко е наред и т.н. ... но вътре в мен усещам, че нещо не е наред .. Момчето се държи супер, но просто нещо в мен ми казва, че накрая пак всичко ще се обърка и нищо няма да се получи. Един път вече бях наранена, страх ме е да не се повтори пак ... Може би съм си изградила някаква стена и ме е страх да допусна някого до себе си, незнам и аз.Благодаря все пак на тези, които са си направили труда да прочетат историята ми.
![]()
Нормално е, да имаш съмнения, след като веднъж те е отхвърлил. Но, ако не се пуснеш по течението, няма как да разбереш, дали ще ви се получи или не. Пак добре е направил, като ти е казал, че не е готов, някои биха "продължили с теб" напред, което не завършва добре в повечето случай.
Дори и да не ви се получи - няма да дойде краят на света. Според мен, ако наистина го харесваш, трябва да опитате.
Да, пуснала съм се по течението и наистина се надявам да се получи нещо сериозно, но просто някак отвътре нещо ме стяга, трудно за обяснение ..![]()
^Да, обаче, ако се откажеш заради това, което те стяга отвътре, после ще се питаш дали пък не е трябвало да опиташ. Което също няма да е много приятно чувство.
^Права си, и сега вместо да се радвам, че заради мен тази вечер пак дойде да се видим , аз се садвам, но просто тази "стена" ми пречи.. Дано да ми е погрешно мисленето. :![]()
Ако искаш да не си наранена и да не приключва - не започвай връзка. Всяка връзка рано или късно се изчерпва, прецаква и приключва. Нормално е. Въпроса е кога точно ще приключи.
^Въпросът не е кога ще приключи, а по какъв начин ще завърши всичко. Може да завърши за месец, единият тъкмо да е заобичал другия и да го оставят, може да завърши след 3 години, когато и на двамата чувствата са се изчерпали.
Защо да е по-добре да е сама, ако иска да е с някого? По този начин, пак ще е наранена, затова, че не е с него от страх.
Идеята беше, че който го е страх от мечки не ходи в гората.
^Може и така да е, на мен ми прозвуча като "Когато връзката приключи, ти обезателно ще си наранена."
Но, ако трябва да говорим за мечките - не във всяка гора има мечки, така че страхът понякога е само пречка.
Ами всъщност наистина имах предвид, че когато връзката й приключи определено ще е наранена. От това, което е написала авторката, останах с убеждението, че не търси нещо временно, ей-така, за заигравка, а иска сериозна връзка. Когато някой иска сериозна връзка и особено - когато я намери - той влага всичко от себе си и се раздава на 100. Когато подобни връзки приключат, доста рядко това става по желание на този, който се е раздавал. Последствието е, че той винаги страда.
И да - наистина има значение кога ще приключи връзката, xXxPETYAxXx! Съгласен съм. Но когато и да приключи, винаги ще има наранени.
Иначе - не казвам авторката да остане сама като кукувица и да се затвори в изолатор само и само, за да не я наранят! Има един много сполучлив цитат в "Любов по време на холера". Майката на главния герой му казваше: "Обичай сине и страдай! Изживей всичко сега! Млад си - сега му е времето!". Просто исках да кажа, че неминуемо ще се стигне до там.
^Много си черноглед що се отнася за връзки напоследък(поне по постовете ти). Фокусираш се на края, който дори да не е много болезнен, не е приятен наистина. Но какво за времето, прекарано заедно, в което двойката е щастлива – то е също толкова реално, колкото и края на връзката. Да се лиши някой от този период, само защото краят щял да е болезнен е все едно да не излезе на улицата, защото може да го блъсне камьон и вместо това си стой вкьщи. Цитатът си е доста точен.
Авторке, трябва да опиташ, за да не съжаляваш после. Не знам колко време му е нужно на мъж (защото той вече е такъв) да започне нова връзка, но да се надяваме, че не те има само за развлечение. Наблюдавай как вървят нещата и когато вече мине определен период, го питай как се чувства в този момент - готов или .. ? Ако не го направиш, това може да продължи мнооого много дълго и накрая разочарованието ще си остане за теб.
От такива "мъже", дето не знаят какво искат, бягай надалеч. Човек или иска да е с някого, или не иска. Такива средни положения и изчаквания не водят до нищо добро.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Не предполагах, че някой тук следи постовете ми. Изненадан съм, наистина!
Може би има известно черногледство у мен напоследък, признавам. Въпреки всичко, без да твърдя, че не си права - напротив - мисля, че си напълно права, се чудя дали на 10 скапани момента си струва един готин? Дали на половин година "Липсва ми", "Не мога да го забравя", "искам да съм с него", "Живота ми е скапан, от както той излезе от него", си струва известно време "Приятелят ми е номер 1", "Искам да съм с него завинаги" и прочие...
Предполагам, че за всеки е строго индивидуално, но специално за себе си мога да кажа, че когато момента е най-готин (няма значение в какъв аспект), има сякаш едно гласче някъде вътре, което казва "радвай се, че скоро няма да е така". Безсмислено е, знам - струва ли си да ядеш, когато пак ще огладнееш, да се къпеш, когато пак ще се нацапаш? Но от друга страна - струва ли си да се доверяваш на някого, знаейки, че в 50% от случаите ще те предаде след време? Струва ли си да разкриваш душата си на някого, след като ще мине време и ще дойде ред да не ти пука за този човек, на него за теб - също?
Може би отговорът ти е "Да", срува си, защото това е живота" или нещо такова, но аз все още не мога да стигна до окончателно решение.
^А точно това чакане ме убива, наистина го харесвам и ми се иска да се получи нещо сериозно, просто наистина ще дам малко време да видим как ще се развият нещата занапред.
Точно така. Придържай се към "малко" .. !!
На един мъж не мисля, че би му трябвало повече, ако знае какво иска, разбира се.
дам. Даже снощи като се видяхме и си говорихме и ме покани тази вечер в тях да пием вино, но се замислям доста за поканата дали да приема понеже знам накрая как завършва, а честно казано нямам такива намерения ...
Щом нямаш - не го прави или му предложи да излезнете на по чашка в някое заведение (по негов избор).
Личи си, че в днешно време е сложно да си мъж .. доста жалко за което..
А ето и малка част от чата ни снощи, и до сега като го видя това написаното от него се вбесявам:
АЗ: naistna mi e priqtno s teb i se radvam che se vijdame, edinstvenoto vremeto she pokaje kakvo shte izleze
И: I az se radvam
Vij nz zashto se vbesqvash ot tova koeto e napisal zashtoto moje bi nz kak da ti otgovori.A za tova, che si nesigurna, znam kakvo ti e zashtoto i men sa me naranqvali i mislq che prosto trqbva da precenish nqkoi detaili predi da zapochnesh da izpitvash prekaleno silni chuvstva. Vij kak se durji s teb i surceto shte ti podskaje dali da mahnesh barierata ili ne. Shtom ti e priqtno s nego produljete da izlizate, ako pak kaje, che ne e gotov za vruzka, znachi ti si prosto rezerva, za sluchaite, kogato mu e skuchno i trqbva da go razkarash i da ne mu davash drug shans. Za sega prosto si jivei jivota i tova e. A za chata ne go pritiskai moje da go izplashish, a mujete iskat da im e leko. Ne da se pritesnqvat i da mislqt za budeshteto.
^Не мисля и да го притискам, нека мине известно време и тогава ако не са изяснени нещата между нас просто ще го попитам с какви очаквания е дали иска нещо сериозно или не .. Само че и аз се страхувам от това, ако пък не опитам мога и да съжалявам .. Офф всичко е толкова обърканонезнам да се смея ли да плача ли вече ..
Мъж и трамвай се чакат точно 5 минути. После идва следващия...
Хахаха даа, обаче честото прескачане от мъж на мъж не мисля, че говори хубаво за едно момиче. Иначе разбрах какво ми каза![]()