Цитирай Първоначално написано от xXxPETYAxXx Виж мнението
^Много си черноглед що се отнася за връзки напоследък(поне по постовете ти). Фокусираш се на края, който дори да не е много болезнен, не е приятен наистина. Но какво за времето, прекарано заедно, в което двойката е щастлива – то е също толкова реално, колкото и края на връзката. Да се лиши някой от този период, само защото краят щял да е болезнен е все едно да не излезе на улицата, защото може да го блъсне камьон и вместо това си стой вкьщи. Цитатът си е доста точен.
Не предполагах, че някой тук следи постовете ми. Изненадан съм, наистина!
Може би има известно черногледство у мен напоследък, признавам. Въпреки всичко, без да твърдя, че не си права - напротив - мисля, че си напълно права, се чудя дали на 10 скапани момента си струва един готин? Дали на половин година "Липсва ми", "Не мога да го забравя", "искам да съм с него", "Живота ми е скапан, от както той излезе от него", си струва известно време "Приятелят ми е номер 1", "Искам да съм с него завинаги" и прочие...
Предполагам, че за всеки е строго индивидуално, но специално за себе си мога да кажа, че когато момента е най-готин (няма значение в какъв аспект), има сякаш едно гласче някъде вътре, което казва "радвай се, че скоро няма да е така". Безсмислено е, знам - струва ли си да ядеш, когато пак ще огладнееш, да се къпеш, когато пак ще се нацапаш? Но от друга страна - струва ли си да се доверяваш на някого, знаейки, че в 50% от случаите ще те предаде след време? Струва ли си да разкриваш душата си на някого, след като ще мине време и ще дойде ред да не ти пука за този човек, на него за теб - също?
Може би отговорът ти е "Да", срува си, защото това е живота" или нещо такова, но аз все още не мога да стигна до окончателно решение.