Здравйте, момиче съм на 18 години. Ще се опитам да съкратя историята си колкото се може повече и предварително се извинявам ако се получи малко по-дълга.
Родена съм в семейство с баща алкохолик. Освен пиян по друг начин не го помня. Пиеше и биеше, а майка ми търпеше...до едно време. Тормозеше ни по какви ли не начини и обвиняваше все нас двете. Понеже той е русоляв, а майка ми с тъмна коса и очи, а аз приличам на нея, до ден днешен продължава да твърди, че не съм му истинска дъщеря. Когато бях в първи клас с майка ми се изнесохме и може би чак тогава живота ни започна да се подобрява. Отне му повече от година да и "позволи да се разведе с него" но поне стана. Няколко години по-късно майка ми се ожени за вторият ми баща, за когото и една лоша дума не мога да кажа. Отгледа ме като негово родно дете и всичко, което го имам днес го дължа изцяло на него.
Сега след като прочетохте историята ми, ето го и проблемът, до сега не съм имала нормален приятел. Като по-малка направих доста глупости и след това си носех последстията от тях. Знам че не съм перфектна и не хвърлям вината върху никого, но просто не разбирам защо все попадам на момчета, които са пълно копие на родният ми баща. В началото винаги всичко е прекрасно. Цветя и рози, мило държание и след около мецес-два нещата се преобръщат напълно. Напиват се, въпреки че в началото всички твърдят че дори не близват. Вдигат ми скандали за щяло и нещяло. Последният ми приятел особено, тъкмо си мислех че той е прекрасен и невероятен и накрая се разделихме след като ме удари. Бяхме се събрали у тях няколко човека и той започна да се налива като невидял алкохол, отлично знае как се чувствам спрямо това държание, но продължи. След като неколкократно го помолих да спре, станах да си тръгвам, при което той тръгна след мен и ми удари шамар, започна да ми вика, "коя съм си мислела че съм аз, да си тръгвам когато реша?". Разбира се скъсах с него. Но не разбирам, аз ли такива привличам или просто съм толкова ужасна, че ги превръщам в алкохолици и побойници? Объркана съм и отчаяна, не знам как да процедирам от тук нататък. Страх ме е , че някъде дълбоко вътре в себе си, подсъзнателно търся качества, които биологичният ми баща има...Винаги се отдавам напълно, правя всичко по силите си, за да правя човека до мен щастлив. Влагам толкова много, а накрая всичко завършва бързо и с голямо разочарование.
Благодаря на всички, които прочетоха историята ми, ако някой има съвети какво да правя или може би какво да не правя, бих се радвала да ги споделите с мен.