Нищо лично към форумните PhD психоаналитици, но това рамкиране е прекалено смешно, като не мисля да се обосновавам, предвид глупостите, които прочетох.

Започни да тренираш нещо. Бойните спортове обикновено каляват психиката в тва отношение. Отделно че залата е мястото, където можеш да си изкараш цялата негативна енергия. В допълнение те прави по-самоуверен в схватки и няма да имаш нужда да се доказваш толкова, ако в момента имаш подсъзнателна такава.

Най-често агресивните и избухливи хора не са толкова умни. Лесно се манипулират, защото самият факт, че някой може толкова лесно да ти запали фитила - позволяваш му да те манипулира. Пример: Ако имаш пробация и някой тип много те мрази, ще дойде и ще започне тънко или не толкова тънко да те обижда и манипулира да го удариш. В един момент ще успее, а нали знаеш какво става, когато си нарушиш пробацията? Непремерената избухливост и агресия те лишава от всякаква мисъл, защото веднага реагираш по предвидим начин.

Ако си чел/гледал Кръстникът, ще видиш единствен кой от 3-мата сина на дон Корлеоне умира.. умира най-избухливият, защото бива изманипулиран чрез своята слабост/безразсъдната избухливост/. Най-премереният, Майкъл, съответно става дон. Може да си лош, може да си много лош, но избухливостта те прави слаб и предвидим. По-слабите ще ги е страх от тебе, а по-силните силните ще те контролират и доминират. Единственото реално предимство от избухливостта е, че посредствените квартални курвета понякога се впечатляват от подобни прояви на мъжественост и в някои случаи биха си предложили скумриените развъдници. Най-често обаче това качество е отблъскващо.

Най-важното е да можеш максимално да го контролираш и да можеш да преценяш кога да го използваш. И се запиши на някакъв сериозен спорт.