Ох, тва звучи трудно за обяснение. Лично аз го разбирам като симбиоза от решения, които някой очаква да взема във някъв кратък срок, за да "потече" живота ми в някаква посока. Аз обаче не съм готова да направя този низ от избори. Нещата се усложняват много и от още един фактор - преживях трудна година. Тоест тоя страх идва от там, от тези всички прекрасни неща като едно общо.
Не ми се отдава да мисля сутрин...
Да си го виждала да вика или да се бие с някого? По някакъв начин да се е предизвикало усещането колко си малка и чуплива и как ако ти направи нещо, ще си търсиш зъбите под дивана?
Не казвам да е насилнически настроен към теб, а да си го виждала да е такъв с друг човек.
Едър/Здрав ли е? Може от това да е. Аз обикновено малко се посвивам в присъствието на такива, особено когато ми правят резки движения.
tori, и аз така го разбирам. А и причислено конкретно към растежа на връзката ти с даден човек, в началото си по течението и всичко е хубаво, ама като почнат да минават година, две, три, идва колебанието. Накъде отива всичко, готов/а ли съм за това, искам ли го наистина. Почват да ти изникват в главата въпроси като "ами ако..."
Сам изпадаш в някакви дилеми, страх те е да предприемеш нещо и за всеки този страх се изразява в нещо различно. Даваш си сметка, че трябва да пораснеш, съмняваш се дали си достатъчно узрял за тези неща и т.н.
Те връзките си вървят, в един момент не се усещаш кога е дошло време да заживеете заедно. Сигурно е нормално да има страх. Моя съвет е да не се притесняваш за бъдещето, а за настоящето.
Има и друго. Усещаш ли приятеля ти да е станал по-привързан към теб ? Да не би случайно да се е стигнало до там, че да те задушава с близост или нещо такова ? И да те панира тва, че при теб нещата не са чак толкова силни ?
Първоначално написано от antifashionshit
Не съм виждала да се бие с друг, да вика, висок е, но е слаб. Единственото, което ми е правил, е да ме подхвърля като топче за пинг-понг при желание от моя страна.
По-привързан е мъничко, да.
Нямам нищо против и ако беше се захванал да прочетеш цялата тема или поне поста на Психопат, щеше да разбереш за какво иде реч. Вадиш ми думите от контекст.нещо против ножовете и муай тая ли имаш торище се направя че все едно не съм го видял тва
тори доста си побъркана между другото , не знаех че имаш такива проблемидобре и кво с гаджето ти стоите на 1 метър и си пращате въздушни целувки
Тва за въздушните целувки е пък даже не знам как да го коментирам. Няма проблем да се гушкаме, да се целуваме, дори при секса всичко е наред. Просто понякога се получава така, че се плаша и се свивам на кълбо. До момента е станало не повече от 6-7 пъти. Казах нагоре, че от около 6 месеца съм го забелязала.
Колко съм нормална или не, не е твоя работа.
Боже, мислех, че само аз имам този проблем о.о Преди една година, когато се запознах с един, той тръгна да ми се навира в лицето, гушкаше ме, беше много мил /шантавото е, че нямам нищо против прегръдки, милувки и тн, страхът ми идва, когато тръгне да ме целува. / но се отдръпнах. Не знам дали проблемът беше в момчето, след него имаше и още едно, но нещата се повториха..Може и много да ме привлича някой, но страхът от прекалената близост ме кара да се отдръпвам. Тук бързам да поясня-никой не ми е разбивал устата, не ме е изнасилвал и тн, просто си е някаква фобия и не вероятно не го обяснявам правилно.
Йеа, не съм сама значи.
Да, но при теб се е появило след като си била известно време с този човек, доколкото разбрах, а при мен е като неоправдана защитна реакция о.о
Мда, едва преди половин година се прояви.
Бих била най-щастливото същество на света ако знам как. Не че е такъв проблем, но е някак кофти да те е страх.
при вас като ви е страх от близост сами трябва да се навирате във физиономиите на хората , говоря за преминавате в интимната граница от 15 санта и надолу и то с колкото се може повече хора и то непознатикойто го е страх ще си живее цял живот така , недъгав и с проблеми
Ама аз всеки ден се сблъсквам със страха си. Вярно - с един и същ човек, но все пак е нещо. Пък и аз не съм точно човека, който ще се вре в някой друг, защото така му кефнало. Избягвам прегръдки с приятелки и приятели и като цяло рядко са хората, на които позволявам да ме мачкотят, кво остава за непознати.
така имаш няква успокоеност на него винаги може да му кажеш да се дръпне , просто прави го с непознати и стои много близо до тях
мнозинството на хората са с твоя проблем пробаи в асансьора да се доближиш много близо до някой мъж да видиш как ще се спече
вземи се изправи срещу страха си недеи се излага
Хубу, все тая.
darknesswillfall , наистина надъхваш, но не е толкова лесно, не мислиш ли? На теория лесно даваш примера с паяците, но в действителност проблемът тук е по-сложен.
darknesswillfall престани със спама, боклук такъв.
Тори имаш ли му пълно доверие? Говоря на 100%, както би се доверила на родителите си. Твоя младеж замина да учи, нали? Промениха ли се отношенията ви от тогава? Тези 6 месеца, просто съвпадат г/д с това заминаване.
Никъде не е заминавал да учи. :д Пълно чак не, защото нямам такова и на родителите си, както и на никого друг, но да - имам му доверие.
първо тва не е спам а реално се опитах да помогна , ясно ли е сюлеиман паша
второ накарай ме , китаристче
Аз още мисля, че тва е на някво психо ниво и разговор с психолог ще помогне... Поне да разбереш причината ако не друго.
Психолога е много краен и не-предпочитан вариант. За момента се опитвам някак да си въздействам на мисленето, говорим си з това. Уж от създаването на темата всичко е шест, но да видим по-нататък.
нали и аз казах че е на психо ниво и тва което аз казах ще го приложи всеки психиатар/психолог
ще почне да я сблъсква със страховете и , тя ще насере и ще прекрати сесията , оттам кота нула
Няма да насера, щото ме е страх от хора. По-скоро ще избягам с викове, щото някой се е опитал да ме докосне, а не влиза в периметъра на приятелите или познатите ми. Или на приятните хора, с които бих си имала вземане-даване.
и затова като не оставиш да ти помогнат и не потърсиш хелп , след 20 години ще си с неврална психоза или по зле може шизофрения даже , ти ще си като ръсел кроу от филма красив ум , ще пишеш уравнения у вас сама по цял ден
Не мисля, че това е лошо. Ако не друго, то поне никой няма да иска да ме докосва поради каквито и да е причини.
тва с допира е достатъчно зле , ти ще превъртиш така бе
ще ти викат ПЛЕВЕЛ , като оная мацка от филма хикс мен , дето носеше ръкавици и имаше бял кичур
може да си направиш зелен кичур като жабата ти примерно , да си по оригинална
и ще ти викаме не плевел ами корен или коприва например
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
