Едва ли е правилното място,но тук се чувствам най свободен. Едва ли някой ме познава,едва ли някой е чел някой от моите коментари,но това не е от значение.От значение е факта,че тук прекарах тийн-годините си. Все пак преди цели 7 години намерих този форум.Объркан,малък глупав.Пусках много теми,получавах много отговори.Имаше шеги,е*авки,но имаше и много полезни съвети който малко или много ми помагаха. Докато бях малък не разбирах темите не разбирах коментарите който се пишеха тук в този форум.След време започнах да разбирам.Започнах да помагам на другите в форума.Но ето както беше и тогава така е и сега.Всеки започва с кратка история за себе си,последвана от проблема си.Моят е че нищо не се промени за тези 7 години. Теми от рода на ''Защо си нямам гадже'' и отговори от рода на '' Не бързай за никъде като пораснеш ще имаш много,момичетата обичат големите батковци''- си остават същите и до сега.Ето,че започнах да говоря твърде много за себе си и за миналото.Ето,че всичко започва отначало.. с въпрос или може би изповед.Да си не видим за едно момиче е една доста горчива болка,поне за мен. А думите не искам да си разваляме приятелството могат да разбият сърцето и на най коравосърдечният човек. Трудно ли е понякога да се огледате да разберете,че този който ви е слушал непрестанни часове за предишните ви гаджета,този който винаги ви е помагал,този който винаги ще се интересува от вас. И ето аз си изливам проблемите.Може би никой няма да прочете този пост.Но да преминем директно към въпроса.Отначало преди години бях ви питал какво да направя с едно момиче което харесвам.Сега ви питам какво да направя с същото момиче което обаче вече обичам. Бяхме близки,но явно твърде близки.Сега времената се промениха.Само по фейсбук си пишем. Тя си има гадже,но проблема е че вечер когато си затворя очите аз виждам нея.Сутрин когато ставам,ставам с мъка и болка,че тя не е до мен. А на обяд когато изляза с приятели,аз търся блясъка в очите и в всяка една която минава покрай мен. И ето явно твърде много се излях твърде дълга тема изписах,но само така ще ми олекне.И ето че пак ви моля за съвет. Какво да правя? Не мога да я забравя! Не мога да я имам !