- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Как се приключва връзка?
Аз не мога. Просто не мога. Дори не знам защо. Искам, трябва, а не мога.
Дали просто съм се вкопчила в последната капчица останала ми надежда или ме е страх да загърбя просто така години спомени.. нямам идея. И не знам какво да правя. Не мога да го понасям, не че не съм го обичала, просто от месец сме нямали един нормален разговор. Само нападки, караници, обвинения кой е по-прав. Не се чувствам обичана, нужна, ето пак не му говоря. Не мога да издържам такива отношения, имам нужда от опора, приятел.. а не го намирам, където трябва. Какво се очаква от мен, не мога да давам непрекъснато шансове, трябва да приключа всичко ако продължаваме в същия дух. Но не мога.. Помогнете ми![]()
В момента, в който осъзная нещо такова, сама ще си дам волята и ще скъсам с човека.
Познавам човек, който е в същата ситуация, постоянно се караха, не се виждаха.
Момичето почти нищо не е получила от момчето в последните месеци(подобно на теб: обвинения има постоянно).
Рева ми милион пъти на рамото, но не къса с него, въпреки съветите ми.
Стигна до успокоителни в един момент. Имаше и проблеми със здравето и психиката.
Не е хубаво да продължаваш връзка с някой, който ти влияе отрицателно.
Ако ще и да те разруши по някакъв начин, по-добре по този, от колкото да се тормозиш постоянно.
Едната болка ще отмине бързо, другата ще е перманентна, докато ти не и сложиш край.
*сън*
Непрекъснато ме наранява, тая година не ми е купувал нищо, като се има предвид, че имах рожден ден, имен ден, св. Валентин, отбелязване на година и половина.. освен една кирлива роза, щото отдавна съм искала и "да ми минело мерака"... трябва да се отнася с мен с уважение, не като че съм задължение. Преди нямахме такива проблеми, или поне ги решавахме за 2-3 дена най-много, а сега просто не знам какво да правя..
Била съм в такава ситуация. В един момент просто всякакво общуване с него ме изморяваше до степен в която съм се просвала на леглото и съм заспивала. Просто си приключваш отношенията е и това е. От тази връзка не виждам някой да печели.
Просто му кажи, че не си(те прави) щастлива и явно и той не е щастлив вече с теб, така че и за двамата ще е по-добре, ако прекратите тези си взаимоотношения.
Късай го. Камък ще ти падне от сърцето, ще видиш. Пък и иначе как ще срещнеш някой, който те заслужава ако си седиш в това полужение?
Сядаш и директно му казваш какъв е проблема, какво мислиш и защо според теб е по-добре да не сте заедно. Колкото повече заобикаляш темата, толкова по-лошо става.
Когато късаш с някого, не означава, че загърбваш спомените. Спомените си остават, но дори да не беше така, пак не е оправдание да търпиш такова неуважение. Миналото си е минало, настоящето си е настояще. Глупаво е да бъдеш с човек, който някога те е правил щастлива, а сега не се чувстваш нищо обичана, нито желана с него.
Абе като цяло една връзка се гради с много говорене. Не е правилно да има някакъв проблем и да не се обсъжда или да се търси някакво решение/компромис. Сядате и говорите, друг начин няма. Ако той не иска, въобще не се занимавай повече.
Може би ще ти е гадно първите дни,странно ще ти е без него,защото година и половина хич не е малко , но все пак трябва,ако уважаваш поне малко себе си го направи.Не отлагай!
Ами според него аз сама съм си виновна и докато не си оправя отношението и той няма да оправи своето. Непрекъснато ми повтаря, че никога няма да намеря по-добър от него и никой не може да ме изтърпи както той го правел. Сега просто ми прави напук и си гали собственото его.
Сърди ми се, че му нямам доверие. Сърди ми се, че искам поне малко внимание и за мен си. Сърди ми се, че не му споделям достатъчно, а като се опитам получавам едно студено "добре" и ми убива ентусиазма за всичко.. Сърди ми се, че никога не ми е вземал "практични подаръци" и аз не съм толкова щастлива от идеята, колкото на него би му се искало. Сърди ми се, че ТОЙ не ме слуша и не ме познава. Просто не ми пука толкова за шибания подарък, колкото за факта че не си е направил поне веднъж труда да ме чуе какво действително искам. Защото аз винаги съм се съобразявала с него и винаги удрям на камък в обратния случай. Сърди ми се, че съм такава каквато съм и в момента ме дразнел, за да ме промени.
Ами няма да се променя пък, аз съм по-голям инат от него, но ме е страх...![]()
И аз много се чудих как да приключа 5-годишната ми връзка и колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ми ставаше..Ами в крайна сметка и с магаре да живееш 5 години и за него ще ти е мъчноСамото мислене преди действието е ада, след това всичко се нарежда само..Аз се канех от 1 година за тази раздяла и накрая се чудех на себе си, защо съм отлагала неизбежното толкова време..От какво те е страх? Самота? Аз почувствах необяснимо облекчение и свобода и за миг не съм съжалявала, та аз чувствах самота във самата ми връзка.Да не ти звучи като подкукуросване, ако мислиш, че нещата могат да се променят, разбира се пробвай, но не прекалявай със шансовете.
Ох,човек,година и половина не е чак толкова много.Ако отсега се държи така,а на теб ти е толкова трудно да се откъснеш от него,представи си как ще е след още толкова време.Предполагам и,че има известна доза преувеличение от твоя страна,тъй като се чувстваш обидена,но пък и има за какво.Проблемите ви сигурно са започнали като е преминала началната еуфория от любовта? Ще си направиш услуга,а и на него,ако бъдеш откровена какъв е проблемът и защо не искаш да се виждате повече.Бъди сигурна,че все ще се намери някой,който да те изтърпи и да проявява някакво уважение към теб.И да,може да ти липсват моментите с него,особено ако сте нон стоп заедно,но и това ще го преодолееш.
Ох, единственото его, което видях в темата, е твоето, авторке. Не може да прехвърляш изцяло вината на него така безцеремонно, не се ли замисляш, че може да има причина да са така нещата, и ти наистина да имаш също някаква вина? Не го заклеймявам, но го допускам.
Ау, голямо важно, че нищо не ти е купил, освен една кирлива роза, за която ти си давала зор. Кирлива роза?! Аз ако съм, нищо няма да ти купя, защото не понасям лигли, а това, което написа, беше крайно лигаво и глупаво.
А ако реално са толкова зле нещата, той наистина е такъв звяр, а ти си доброто пиленце, къде ти е самоуважението, че търпиш такова отношение, и чакаш да стане чудо? Стягай се малко...
Едно нещо съм забелязала, тъй като основно с мъже общувам - колкото повече търпиш и допускаш неуважителни прояви, толкова повече мъжът губи уважението си към теб.
Казах кирлива, защото не е подарена като жест, а като задължение - да ми минело мерака. Съжалявам, че съм искала толкова много. И да, може би ще приключа всичко в най скоро време![]()
Същото съм и аз. Ще следя темата.
Мене ме е страх след време да не искам пак при него. Сега трябва да се разделиме. Не ни върви, секс не правиме, само се караме. Той е по-пасивен, а аз кипя от енергия. Същото както при тебе. Не трябва да съм вече с него, но ако някой ден искам пак при него? Страх ме е от бъдещето.........
Последно редактирано от CoockieMonster : 02-28-2014 на 18:11
Връзка се приключва трудно, когато си зависим от партньора си - емоционално, сексуално, финансово, душевно...Хубаво обмисляш коя от всички възможности е (нещо с което те е запознал той/ти е първият в което е най-вероятно) и се опитваш да се еманципираш в тази област.
Преди да го направиш е мъчително да зарежеш половинката си, защото зависимостта е равна на контрол...
Няма лесен край на връзка и го казвам като човек,който приключи своята 3 годишна връзка. Много е трудно,не съм вярвала че мога да съм в такива ужасни отношения с човека,когото обичам. Обстоятелствата бяха такива,твърдим,че се обичаме но нещата не се получават. Относно темата-по-добре рано,по-малко ще те боли. Все някога ще дойде края,а щом си го осъзнала вече е време да действаш. Ако имаш нужда от съвет,насреща съм може би сме в една и съща безизходна ситуация,на която после ще се смеем..![]()
Ако толкова искаше да приключиш връзката и ти е писнало от него до сега да си му го казала явно не искаш толкова да се разделяте
Как да ти помогнем? Да скъсаме момчето вместо теб или да го накараме да те обича? Да ти кажем, "скъсай с него" ли? Все едно не са ти го казали вече приятелите ти...?
Сама трябва да си помогнеш, мацка! Друг начин няма...