Какво им става бе? Тия телефони ги превзеха.. В училище през часовете, междучасията всички забити в тия телефони- или ще си чатят, или играят, четат.. с никой една дума не можеш да си размениш.. главата даже не си вдигат.. При мен обстановката поне е такава.
Понеже аз нямам хубав телефон(тъч) понеже родителите ми не могат да си го позволят и за мен поне е странно. През училищно време аз само си стоя, като другите, но те са с телефоони, прехласвайки се по най- новата игра, приложение или си правят общ чат. Ми окей де, имали смисъл? Е, технологиите заместиха общуването на живо и повечето станаха някви стеснителни, срамежливи на живо(някои обратно). И аз съм така, но проблема ми не идва от там. И ако по случайност разменим някоя и друга дума с някой съм на седмото небе.
Чувствам се различна, странна или аз съм нормалната? Истинската комуникация я няма.. щом сега е така.. какво ще стане по- нататък? Питали ли сте се? Или и вие сте така?