Здравейте на всички, пускам тема тук защото виждам че след многократни мои опити за комуникиране,сприятеляван с другите все стигам донякъде , и после НИЩО..

Тази година кандидатствах в ново училище след 8 клас, успехът ми не беше кой знае колко добър но все пак ме приеха.
Отначало се "залепих" за няколко човека , и постоянно си говорех само с тях заради навика ми от училищата досега. И с други хора съм общувал , явно са ме сметнали за много общителен и човек който няма никакви проблеми но съвсем не беше така и все още не е. Но мина време , някои от тях ме поопознаха малко и сметнаха че няма смисъл да се занимават с такъв като мен, който позволява емоциите да го владеят иначе е пълния идиот.... И наистина е така , понякога съм много радостен,засмян, ръся адските глупости и съм способен да разсмея целият клас ако си поискам, но друг път съм много затворен,стреснат че ако кажа или направя нещо грешно всичко ще отиде по дяволите. Понякога се чудя какъв е смисъла още да живея с всичките тези простотии на главата , знам че доста ще ми кажат че е филмиране или пък съм преувеличавал нещата но... Искам да се сприятеля с някого , да стана по отворен към хората , да подобря общуването си като цяло и да не съм комплексиран и обект на всякаква критика , понеже сега съм уязвим. В момента няма никакъв тормоз в училище , даже няколко човека постоянно ми правят намеци за сприятеляване с тях , и това ми харесва! Но нямам приятели в живота в момента , а тези които съм ги имал съм ги изгубил по една или друга причина в мен. Надявам се да има кой да ми помогне с някой друг съвет , та да мога да продължа напред с живота си без подобен тип дребни проблеми.