Извинявам се за дългия текст и грешките в него , това е чисто изливане на душата ...
Животът е пълен с разочарования.Някои казват , че животът е подготовка за „онзи свят”.Е , по тази логика аз трябва да отида в Ада.Човек винаги търси съвършенство , най-доброто за себе си.Аз също го правя , но рядко го намирам , да не кажа , че все още не съм го открил.И все пак кроя надежда , че ще дойде и моят момент.Надеждата умира последна , но и тя умира.Ха , парадокс.Животът е изпълнен с препятствия и неуспехи.От някои боли и то доста.Но не физически , а там вътре дълбоко , в сърцето , в психиката , в ума , в съзнанието.Падаш , ставаш , бутат те , пак ставаш , градиш , рушат , пак започваш да градиш.Така съм чувал , че човек успява и мисля , че е истина.Трудно е в началото , когато все още не си свикнал , че в бъдеще ще има толкова много разочарования.След време започваш да свикваш , разочарованията стават рутина.Тук-там има и успех и усмивки …. но рядко.Осъзнаваш , че си станал малко по-силен от първия път , когато си паднал и е по-лесно да станеш и да се изтупаш , за да продължиш.Идва моментът , в който осъзнаваш , че във всичко лошо , което ти се случва можеш да намериш и нещо полезно.Сякаш си клошар на съзнанието , подбираш нещо с ниско качество от изхвърленото , но то е ценно за теб.
Животът е пълен с разочарования.Ето защо аз съм изградил в себе си път , по който искам да премина.Създал съм си приоритети , които трябва да постигна и да запазя.Това би ме довело до пълното щастие , но е трудно …. и то доста в свят изпълнен с двуличие , лицемерие , лекомислие , несериозност и неискреност.Колкото повече човек израства като личност , толкова повече се променя , променят се и неговите цели и приоритети.Страх ме е да не се променя толкова , че да се самозагубя и да изменя на своя път.А какво би могло толкова да ме промени , че да зарежа себе си един вид ?Да , разочарованията.Трябва да си доста силен психически , че да си способен да устоиш на тези промени.Въпрос на воля и постоянство , вяра и борба – търсене ! Търси , не спирай да търсиш и това ще се отплати , винаги се отплаща , рано или късно – закон !
Дали съм плакал някога за жена ? Да , когато бях лудо влюбен като тийнейджър , защото загубих „любовта на живота си”.Дали плаках сега? Да , но не защото загубих поредната си любов , а пуснах няколко сълзи заради мен самия , за това , че животът те удря за пореден път със своя бич , толкова силно , че разкъсва всички твои чувства , емоции , раздира душата.Чувстваш се сякаш нямаш бъдеще , не искаш да живееш , не можеш да намериш място.
Времето лекува , така както никои лечител.Най-добрият лек за този вид болка е времето.Но болката е все още вътре.Дълбоко , раздира , ридае , стене , плаче , ужасно е.Ужасно е да си наясно , че е напълно възможно пак да те посети и да те смачка и унищожи така както миналия път , че и повече , ако пожелае.Дори си има и име – емоция.Този лош „приятел” на човека може да бъде провокиран от какво ли не: загуба на близък , загуба на любимо домашно животно , не са те приели в гимназията или университета , за които учиш две поредни години , приятел те е предал , не си спечелил мача … абе общо взето може да е всичко.Но какво ме провокира да напиша това ?
Казват , че от любовта най-боли …