В този ред на мисли понякога ми се иска да съм брадясал корабокрушенец,затънал в малка и слабо осветена в жълто стаичка и пишещ писма на непознати хора с целта да запълни празнините,който недосетливите им роднини са сътворили


1. Мислите ли, че е твърде остаряло това да се пише истинско писмо до любим човек (приятел/ка, семейство и др.)?
Истинските неща не остаряват!
2. Бихте ли написали писмо?
Бих написал роман,стига да имам муза
3. По какъв повод?
Ясен е повода
4. А как ще реагирате, ако човекът от другия пол ви напише писмо?
Зависи кой е...Ако е от този от който имам чувства ще се разчувствам до сълзи,но ако е от друг ще ме хване много яд че притежава именно точно това нещо което много ценя,но пък не е от този който искам
5. Някога получавали ли сте писмо? От кого?
От първото гадже на 15 и още стоят в шкафа,ако е имало ФБ нямаше да съществуват-гаранция
ааа и от един вечно пиян вуйчо с обещания за спортна кола след години Биваше си го в писането,жалко че потъна в дългове и се затри
6. А писали ли сте на някого? На кого?
На момиче което каних на вечерно тържество в 4 клас в салона и танцувахме на Nsync,сега Джъстин остаря..появи се фейсбук и другия по-гаден Джъстин,тя замина и всичко се прецака.
7. Какво мислите, че приятелката/лят ви би реагирал, ако му пратите писмо?
Ако ще и най-големия шедьовър да е,точно за 20 секунди ще го отвори и ще го наснима за ФБ,ще ме тагне и ще се изгуби магията.