- Проблемът не е в теб, в мен е.
- Може да си останем приятели.
- Искам временно да се разделим. Трябва да остана сам/а.
- Не е това, което изглежда.
- Няма да се повтори. (за изневяра примерно)
- Имам си проблеми.
- Не те заслужавам. ...


Познати са ни. Всички сме ги изпитвали на гърба си, а някои от вас са ги и използвали.
Не мога да си обясня обаче, защо след като всички са наясно какво всъщност значат, все още има хора, които сляпо вярват на казаното и се самозаблуждават, че казани веднъж, стават истина? На какво се дължи?
Аз го отдавам на наивност, граничеща с глупост, но да видя какво ще кажете вие?

Нека подчертая, че има 1% вероятност да са истина, но сега обръщам внимание на всички останали 99% от случаите.