Здравейте,
това бяха може би най-трудните дни за мен до сега...Най-нарая събрах кураж да говоря с него. Една вечер тези дни имаше удобен момент и започнах отдалече разговора. За приятелите му и по-скоро за липсата на такива и за "интимната" ни вечер и провала й, и деликатно намекнах за слуховете, които са ми подхвърлили.......И след 3 часа разговори и изясняване стана ясно че наистина е усетил такова влечение и е пробвал с някакво момче....и че се чувства изплашен и объркан и не знае на къде клони иии въпреки че бях много разстроена се опитах да го разбера
Към мен наистина изпитал симпатия иии затова решил да опита....
Мисля че наистина се страхува, каза че понякога заради хорското мнение мисли че това е болестно състояние и че трябва да се посъветва с някой, но друг път решава че просто е такъв....Но в разговора ми разказа и много за детството си и верочтно и това че няма близка връзка с баща му е помогнало....Не знам,не знам....от гадже се превърнах в психолог и колкото и да ми беше трудно да чуя истината не ми се иска да го оставям отново сам....
Започнах и аз да разсъждавам за това дали е болест или просто човешко желание нищо не знам и както разбирате едва ли можем да се посъветваме открито с някой "знаещ"....