Не вярвам.

[ShtrudeL]

Искрено не вярвам, че един човек може да е само с един човек. Да не пожелава други, да не целува други, да не спи с други. Искрено не вярвам. Това е тъжно, но факт. На света има милиарди хора и не е възможно в сърцето ти да има само един. Може да има специално място в него, но за да е специално, значи би трябвало да има и други, не чак толкова специални, в които хората ще идват и ще си отиват. Нещо като стаи под наем, с една единствена, която ще е пет звездна и на която трябва да дадеш ключ и на човека в нея, защото не може да отнемаш свободата му.
Интересното е, че това се отнася и за мен. Не казвам, че със сигурност ще е така, а че има такава възможност, може би.
Това е доста тъжно, понеже искам в сърцето на някой, да има само една стая, само за мен, но тъжното е, че аз не мога да обещая със сигурност същото. Дали е егоистично? Сигурно.Но може би ми е останала и малко вяра в чистата любов, точно противоположната на описаната с която все си противоречим.
И въпреки това. Не вярвам. Нямам доверие. Интуицията ми работи. Винаги. И винаги усещам кога има нещо скрито. Винаги. Как да вярвам в такъв случай? Не, аз не само не вярвам, аз знам. Когато не вярваш, значи все пак има вероятност и да грешиш, но аз съм сигурна. За всички. (след 'всички' знам, че много от вас ще се възпротивят. Искам само да кажа, че няма да споря относно това)

П.П. Мисля и че по тази причина, никога няма да се реша и да се почувствам готова да имам деца.

[xoxi]

И аз не вярвам, но не го намирам за тъжно. В никакъв случай! Мисълта да прекарам цял живот само с един човек, да споделям най-хубавите и най-лошите си моменти със същия този човек, да виждам неговото лице всеки ден и т.н., ме кара да се изпотявам от ужас.

[midnight_escapade]

^ И аз така си мислех, но като си влюбен, ти идват и такива мисли.
По темата - не знам, рано е да давам определения. А и сме в 21 век, браковете се превръщат в отживелица, появяват се неангажиращи връзки и какво ли не..

[neznamkaksekazvam]

Аз пък съм убеден, че е вероятно това. Стига да сте намерили правилния човек.

[xXxPETYAxXx]

Всичко е възможно.

Няма лошо да не си влюбената наивница, която вярва във вечната любов, "единствения" и т.н., но не е и хубаво да мислиш само за другия вариант, да те изгарят съмнения и прочие. Не знам к'во толкова го мислите, още ви е доста рано на всички, за да бъдете с "последния", а не с "поредния" така или иначе .

[djipsito]

Може и да не ни е рано.

Щру, тези неща на всеки с малко повече опит му минават през акъла. Да, егоистично е и е нормално да искаш да си единствена. Всеки го иска. Всъщност всички искаме едно и също, ама като се съберем в двойка нещо се обърква. Винаги ще бъдеш единствена за някой и той за теб в един период от време и в различни периоди от време. Колко ще е "временно" никой не знае.

Според мен е важно двама човека не толкова да си приличат по характер, колкото по това изградените им ценности да съвпадат и да приемат еднакво "философията на живота".

Аз съм от тия дето вярват, защото според мен самата мисъл и тръгването с недоверие към някой, вече предрича провал. Аз съм вярвала винаги и сигурно ще продължа да вярвам, въпреки че вече няколкостотин пъти са ми предавали доверието. Липсата на вяра за мен означава именно тази несигурност, че можеш да допуснеш някой да е единствен. Ако разбереш, че ти не можеш да бъдеш единствена за него, тогава е твое решението дали да продължаваш да вярваш в него или да си намериш друг единствен.

[102]

двама човека

[tori]

Не вярвам в тази любов. Може да ти е приятно с много хора, а не само с един. Няма перфектна половинка или връзка. Само не разбирам защо те е страх да имаш деца.

[Anonys]

А мен ме натъжава това, че повечето хора имат тази песимистична гледна точка, която те определят, като реалистична. Аз пък вярвам. Но вярвам в това, че тази пет звездна стая е непробиваема, а колко ще е непробиваема мога да определя само аз, чрез действията си. Стига жените да сте такива, каквито се определяте - много свестни, бих се постарал наистина, да не се издънвам. В 80% от случаите причината за раздяла е мъжа. Независимо, дали жената е поискала развод или край на връзката, причината е била в отношението на мъжа към нея или в грешките(малки или големи, зависи за нея какви са), които той е направил. Пък и би било доста егоистично от моя страна да постъпя по този начин. Нещо ще се обърка. И затова се радвам на днешния и утрешния ден с нея.

[ShtrudeL]

Само не разбирам защо те е страх да имаш деца.

Защото искам да съм сигурна, че семейството ми ще е перфектно.. като моето.

инаК аз не съм песимистична. Не 'тръгвам' с негативна нагласа, когато започвам връзка. Дори точно обратното. Но в един момент започвам да си мисля точно тези неща.

[DeHu]

Децата могат да са щастливи и с разделени родители,стига те двамата да поддържат добри отношения Освен това не мисля,че съществуват перфектни семейства,просто вашите са свестни хора и не ги демонстрират пред теб.

[tori]

Децата могат да са щастливи и с разделени родители,стига те двамата да поддържат добри отношения Освен това не мисля,че съществуват перфектни семейства,просто вашите са свестни хора и не ги демонстрират пред теб.

the truth has been spoken

[babity]

Аз пък искам да обгрижвам някого. Толкова проста патица съм. Без няк'во значение дали сме заедно. Имам за даване явно, 'ма ня'а на кой. Зат'ва се опитвам да обгрижвам себе си, ама не всеки път е сполучливо.

[ShtrudeL]

Децата могат да са щастливи и с разделени родители,стига те двамата да поддържат добри отношения Освен това не мисля,че съществуват перфектни семейства,просто вашите са свестни хора и не ги демонстрират пред теб.

Аз не съм тъпа. Не съм и на дванайсЕ, за да знам какво виждам и усещам. Семейството ми беше перфектно и това беше факт.
А това първото изречение звучи много зле. Не искам да си правя планове за деца и в същото време да вметна на мъжа си 'виж какво скъпи, децата ни все пак могат да са щастливи и ако един ден се разделим'.

[DisappointedDreamer]

Много зависи от дефиницията ви на 'перфектно семейство'. За мен перфектното семейство не е такова, което никога не се е карало или сърдело; такова, което няма различия и такова, чиито членове никога не са правили грешки спрямо себе си, половинката и тях двамата като едно цяло.

Според мен перфектното семейство съществува между две личности, които успяват да превърнат различията си в тухла, която използват, за да градят едно общо 'тях'. Две личности, които не превръщат спора в спор, а в причина за обща промяна към по-добро, любов и подкрепа.

И аз вярвам в такова семейство.

И вярвам, че човек може да бъде с един единствен друг - да желае, целува и 'спи' единствено с него. Само че те двамата няма да са си достатъчни - не като любовници, а като учители/приятели/каквото искаш го наречи. И в това няма нищо лошо.

[DeHu]

ShtrudeL,кой е казал,че ще седнеш да си правиш план за деца с любимия и в същото време ще обсъждате какво ще стане при евентуална раздяла.Нормално е,когато имаш стабилна връзка и имаш доверие на човека до себе си,обичаш го и т.н,да се замислите за деца,а пък това дали ще се разделите след n брой години или не,няма как да се предвиди така или иначе.Аз смятам,че човек никога в нищо не може да е напълно убеден и дори и да си мислиш,че някой е мъжа на живота ти,то пак може да се окаже грешка.В общи линии си мисля,че като тръгна да създавам поколение,надали ще си мисля какво ли ще се случи като се разделим с любимия,макар и в много семейства нещата да приключват точно така.И нима не познаваш щастливи деца на разведени родители?Защото аз познавам и съм убедена,че всичко зависи от техните взаимоотношения и отношенията към детето.
Що се отнася до перфектното семейство,преди мен го казаха,но при дълги години съжителство е нормално да възникват проблеми.Не казвам,че си тъпа,но колкото и силна интуиция да имаш,няма как да си сигурна какво се случва между вашите,примерно.

[awerw]

много си права миши, аз наскоро стигнах до този извод и също се почувствах лошо, но това реалността и тя изобщо не е както по филмите или както си я представях през целия ми живот до сега... че има само един човек, че си само с него, обичаш си само него, той обича само теб, само двамата сте....... винаги има и други и теорията ти е правилна, може да има други, но ти ползваш 5 звездната стая, идеята е да не ти взима петте звездички и да ги наглася по другите стаи както му е удобно, а винаги да са на твоята, а другите да са от най-нисша класа гости на хотела

[awerw]

а сега видях, че сте развили и темата "да си само с един човек" ... всички тука сме под 30 и живеем в прекалено общителен свят, за да си представим цял живот с един човек и пак зависи кой как го приема това... ако човекът е перфектен, а той става такъв, когато се влюбиш в него, не мисля че ще е проблем... няма как да си с много хора, а и то не е толкова фатално и ужасно както вие си го представяте, все едно сте си гаджета с човека, но това не значи че няма да поддържате контакти и с други хора, което вие го знаете, но не се сещате да си изясните и този факт, мисля че това е всичко

[Tsukuda_Hiroshi]

Защото искам да съм сигурна, че семейството ми ще е перфектно.. като моето.

инаК аз не съм песимистична. Не 'тръгвам' с негативна нагласа, когато започвам връзка. Дори точно обратното. Но в един момент започвам да си мисля точно тези неща.

Щом семейството ти е било перфектно, значи е възможно да се намерят 2ма човека, които имат място в сърцата си само 1 за друг. Ако това не е вярно, значи - вашите са живия пример, че може да имаш много хора в сърцето си, но семейството ти да е перфектно въпреки това.

От друга страна перфектните работи мен специално ме дразнят. Не мога да си представя перфектен човек, перфектна връзка или перфектно семейство. Просто съм се примирил, че перфектността не съществува. Но пък и не мисля, че някой трябва да е перфектен, за да съм с него. В крайна сметка аз също имам доста трески за дялане и когато някоя се прежали да е с мен, също ще трябва да ме изтърпи, както и аз нея. Взаимно е. Това не означава, че ако си направим семейство, то ще е скапано... Дори мисля, че ще е по-яко и по-силно свързано.

[thedentist]

Искрено не вярвам, че един човек може да е само с един човек. Да не пожелава други, да не целува други, да не спи с други. Искрено не вярвам. Това е тъжно, но факт. На света има милиарди хора и не е възможно в сърцето ти да има само един. Може да има специално място в него, но за да е специално, значи би трябвало да има и други, не чак толкова специални, в които хората ще идват и ще си отиват. Нещо като стаи под наем, с една единствена, която ще е пет звездна и на която трябва да дадеш ключ и на човека в нея, защото не може да отнемаш свободата му.
Интересното е, че това се отнася и за мен. Не казвам, че със сигурност ще е така, а че има такава възможност, може би.
Това е доста тъжно, понеже искам в сърцето на някой, да има само една стая, само за мен, но тъжното е, че аз не мога да обещая със сигурност същото. Дали е егоистично? Сигурно.Но може би ми е останала и малко вяра в чистата любов, точно противоположната на описаната с която все си противоречим.
И въпреки това. Не вярвам. Нямам доверие. Интуицията ми работи. Винаги. И винаги усещам кога има нещо скрито. Винаги. Как да вярвам в такъв случай? Не, аз не само не вярвам, аз знам. Когато не вярваш, значи все пак има вероятност и да грешиш, но аз съм сигурна. За всички. (след 'всички' знам, че много от вас ще се възпротивят. Искам само да кажа, че няма да споря относно това)

П.П. Мисля и че по тази причина, никога няма да се реша и да се почувствам готова да имам деца.

Когато човек е влюбен,му се отделят хормони на щастието-допамин,норадреналин и серотонин,те ни карат да си мислим,че другия човек е най-прекрасния,да виждаме само хубавите неща и всичко да е идеално..дори че сте създадени точно като по рецепта един за друг...Проблема е,че като мине една година и тези хормони изчезнат и остава привързаността,мъжа постепенно спира да прави комплименти,мили жестове,занемарява се,пуска шкембе или пренебрегва гаджето заради приятели,жената пък спира да се издокарва за гаджето си,търси вниманието на други мъже,сравнява с това,как се държи гаджето на нейната приятелка....и тогава почваш да търсиш вниманието на други мъже...и виждаш,че трябва да смениш човека.
А представете си,10 год връзка,мъже приема жената като някой,който трябва да му сготви,не се поддържа,купува си нови дрехи чак като старите се скъсат,седи по гащи и потник и пърди...не прави нищо мило...как да не поискаш друг?
За да иска един човек някой за цял живот,трябва да показва,че е по специален и незаменим,а не като всички