Здравейте. Ще ви разкажа моята история. От много години в класа ми има едно момче, към което винаги съм имала специално отношение, общо взето винаги съм го харесвала и може би нещо повече от харесване. През годините нищо не ставаше между нас, защото все пак бяхме малки, но преди 2 години, когато бяхме 5 клас започнахме да излизаме. Да ходим по кафета, за да изпием по една кола преди училище, той идваше да ме вика от нас, но всичко беше до време. Предната година, когато бяхме 6ти клас започна да показва интерес към мен, но настроенията му бързо се сменяха и беше ту мил, ту много груб с мен. Сега, когато сме 7ми клас всичко е много объркано. Преди 1-2 месеца останах с впечетлението, че ме харесва. Има един ден през седмицата, в който можеш да избягаш от часа и няма да имаш отсъствие. Честно казано мен не ми пука за отсъствията, но на него да. Леко се очудиш, защото той си пада ''бунтарче'' и ''лошо момче''. Както и да е. Този час през, който бягахме не се провежда в класната стая и ние оставахме насаме там. На няколко пъти не можахме да се усамотим, защото неговите подражатели ходеха навсякъде с него. Но на няколко пъти оставахме сами и се целувахме и още нещо. Бях във възторг. Все пак момчето, към което имах чувства от години най-накрая ме забеляза и най-накрая ме взе за нещо повече от ''причтелчето в даскало''. Почти всяка вечер говорихме по скайп в рамките на 1-2 седмици, но винаги когато дойдат събота и неделя или някоя ваканция се притеснявах, да не би когато отново се върнем на училище, чувствата му да не са същите и всичко да се разпадне. Знам, че ако найстина има нещо към мен, то няма да избледнее за 2 дена или 1 седмица. След случката, когато останахме насаме, дойде грипната епидемия и излязохме във ваканция. След като отново се върнахме на училище, преди около 1 седмица, той започна да се държи много странно. С една дума не ме ебаваше. Изобщо не си говорим, даже днес ми се озъби и ми каза много троснато, с една дума да си гледам работата. Не ставаше въпрос за случилите се неща м/у нас, а просто защото исках да препиша отговорите за предстоящия ни тест. Смешно е, нали ? Понякога ставам толкова жалка и се чувствам толкова нежелана и самотна, заради него. Само, защото този дрислю ме е отблъснал. Аз не съм грозна. Казвам го в смисъл, че не знам защо го прави. Ходил е с момичета, който не са красиви, даже бих казала грозни и все ''много ги е обичал''. Знам, че понякога има химия м/у 2ма човека. Все пак и аз съм харесвала момчета с не толкова добра външност, но просто е имало химия, привличане. Днес ми беше толкова тъпо, че така ме отряза. Писна ми. Писна ми всеки път, когато нещо не върви с него да си развалям настроението и когато се прибера вкъщи да плача, а на другия ден трябва да не показвам, че по някакъв начин ме е разочеровал. Разбирате ли, днес ме иска, утре съм му противна. Трябва да спра, но как. Имам чувството, че това се превърна в навик. Всеки ден, когато съм на училище да си мисля : ''Дали ще хареса облеклото ми? , ''Днес по-различно ли ще бъде? , ''Добре ли изглеждам'' . Какво да направя ? Заслужава ли си или не ? Имам чувството, че го правя защото сме последна година заедно и искам да я запомня с това, как с него сме били заедно. С момчето, което харесвам от дете. Моля ви, не хейтвайте. Писала съм тук за съвет, а не за да получа негативни коментари.