Здравейте, попаднах в ужасна ситуация и не знам какво да правя. На 23 години съм преди няколко месеца наши общо колеги от университета ни ме запознаха с едно невероятно момиче, с около 3 години по-малко от мен. Допадна ми още от пръв поглед. Прекрасно лице, приятен глас, оказа се, че и като човек е невероятна. Усмивката и е толкова мила и искрена, и никога не я сваля от лицето си. За няколко дни разбрахме, че си допадаме, имаме общи интереси и решихме да излезнем заедно. Така и стана, няколко пъти излизахме и ни беше много приятно, говорехме си с часове. Просто ей така се разхождахме, хванати за ръка и никога не свършваха нещата, които имахме да си кажем. След лекции се виждахме, пиехме по кафе, след това я изпращах до тях, пишехме си с часове във фейса, дори сме заспивали заедно докато си говорим по скайп.
Преди две седмици ме беше поканила у тях, запознах се с родителите и, много приятни и възпитани хора. Доколкото разбрах и двамата са с добри професии. Те май също ме харесаха и ме поканиха отново да отида. На следващият ден обаче бях излезнал с едни мои приятели и им казах какво става и те много се зарадваха, понеже всички мислят, че си отиваме. От дума на дума обаче разбрах нещо, което до този момент дори не подозирах. Момичето на моите мечти не е Българка, а е от Еврейски произход. Просто пребледнях, не знаех как да реагирам, бях ядосан, веднага започнах да се чудя какво ли ще си кажат хората, а моите родители как ще реагират. От раз се отдръпнах от нея, а тя разбра още първата вечер, че нещо не е наред, понеже не исках да говорим и само и казах една-две думи и и пожелах лека нощ. Когато я видех я отбягвах, тя най-накрая ме "притисна" и ме попита какво ми става и защо просто не и кажа, вместо да и губя времето и да я "разигравам" Обясних и, че знам, че е Еврейка, при което тя ме гледаше в недоумение и накрая ми каза "А ти не знаеше ли? Аз това не го крия, мислех си, че си наясно, както всички останали" Много се ядосах, разкрещях и се, как може да не ми каже, че е Еврейка, аз ако знаех нямаше да губя толкова месеци да тичам след нея, при което тя просто ме погледна, усмихна се и каза "Благодаря, че ми отвори очите за това що за човек си. Не искам повече никога да ме търсиш, когато ме видиш просто ме подминавай, не желая да бъда асоциирана с човек, който не ме приема такава, каквато съм, все пак никой не избира в какво семейство да се роди" Обърна се и си тръгна. А аз съм един глупак, хем ме е яд на нея, хем на мен си, че се държах така. Доколкото знам тя дори е християнка, ходи на църква, не спазва почти никакви там еврейски традиции. На външен вид по нищо не и личи, че е от онези. А аз трябваше да се усетя по от рано, все пак дори фамилията и не е Българска... но не можах.
И сега съм объркан, привързах се, изпитвам чувства към нея, всеки ден нарочно и пресичам пътя, само и само за да я видя, а тя се прави, че не ме познава. Голяма част от общите ни приятели също не искат да говорят с мен, комплексиран и тъп съм бил.

Съжалявам, че стана толкова дълго. Не знам какво да правя, искам да съм с нея, но и същевременно ми става гадно и гнусно като се сещам, че не е Българка. Та родителите ми толкова зле са настроени към нейният вид, как да им кажа? Да се опитам ли да я забравя или да се опитам да си я върня, и най-вече как? Благодаря