Здравейте! Нямам идея от къде да започна. Най-случайно попаднах в този сайт, точно в момета, когато имам нуждата да споделя, защото вече не издържам. Всичко започна преди няколко години, когато изведнъж изпаднах в депресия поради няколко неприятни обстоятелства и точно тогава започнах да се отдръпвам от всички. Тогава по онова време не мога да кажа, че съм имала кой знае колко добри приятели, но наистина изведнъж започнах да се отдръпвам, да съм постоянно сама, което на някои хора им се струваше доста странно. Точно тогава беше време на осъзнаване и исках повече, нямах нужда да си губя времето с хора, с които нищо интересно не мога да обменя или поне някакви дребни общи интереси. Няколко години по-късно в момент, в който знам какво искам, знам какво правя и защо и съм доволна от това, което уча и хората около мен, средата, въпреки това просто не разбирам, Защо бягам от хората около мен. Мисля, че понякога се страхувам да не бъда наранена от приятелите си, понеже доста пъти се е случвало сигурно и при много от вас, все пак хора много и различни. Даже мога да кажа, че има няколко човека, които са страхотни и винаги мога да разчитам на тях, но виждам, че без да искам на моменти и тях ги отблъсквам не е нарочно, другото е че много ги ценя, но без да искам като защитна реакция е. По същия начин постъпвам във връзките с момчетата, не знам какво правя и какво ми става напоследък имаше момент с малък проблясък, но в момента съм много объркана. Определено не искам да се чувствам така, не искам тази самота, не съм такъв човек, но наистина не мога да изпитвам чувства към никой, не знам какво стана, кога и къде, но нещо се обърка. Не знам дали и вие ще ме разберете, не е нужно просто имам нуждата да го споделя и да поговоря с някой, защото стана много объркано.