Здравейте! Аз съм предпоследна година ученик, в една гимназия, скоро навърших 18. И от скоро си имам нова приятелка, няма и месец, откакто ходим. С нея отдавна се харесваме, но от скоро ни се получи, само че аз вече не съм съвсем убеден, че тя продължава да ме харесва. И причината е, че в понеделник един от нейния клас ме наби и то пред нея, а най-лошото е, че се разплаках . Вече втори ден не съм на училище, не че съм нещо много зле, само окото ми е синьо, но от срам най-вече, си взех болничен, малко да ми помине, но в петък съм на училище пак. Тя е в същата гимназия, но е на 16, с две години е по-малка от мен.
Отидохме след часовете в едно заведение, до училище, аз, тя, една нейна съученичка и една моя съученичка, тя ми е нещо, като най-добра приятелка, с нея много се имаме и сме били съученици цял живот- от първи клас в едно училище, после и в гимназията пак в един клас. Там имаше и други от класа и, както и въпросното момче, той определено много я харесва и го е яд, че тя ходи с мен, от нея го знам. От известно време се заяжда с мен и се опитва да ме предизвиква, но гледам да не му обръщам внимание, понеже юмручните схватки по принцип не са ми стихията, никога не съм умеел да се бия и съм със слабо телосложение, а тоя си е побойник, агресивен е и си знам, че може да ме набие, нищо, че е по-малък от мен. Аз съм си от тия по-тихите и скромни момчета, не се надувам и не се правя на голяма работа, от тия съм, които са с отлични оценки и примерно поведение, а той е в противоположната категория. Но стана в понеделник така, че тоя направо прекали с арогантно поведение към мен и чашата преля, а и пред нея не исках да се показвам, като страхливец и му се опълчих, но за жалост доста сгреших. Така ме ступа, че и до сега се чудя с какъв акъл го направих, като си знам, че не мога да се бия. Още в заведението ни се засякоха погледите и той ми подвикна : „К’во ме гледаш бе, мухал?”…нещо от сорта беше, казах му „Имам очи, гледам…”, пак нещо ми отвърна от сорта на „Гледай да не ти ги затворя след малко”, тия с които беше се разсмяха нещо подигравателно, и това беше, не се заяждах изобщо, той се надяваше на това, но си замълчах. Но като тръгнахме да си ходим и той излезе след нас и започна да се заяжда отново с мене: „Аре бе, мъжкарче ли си? Нещо на въпреки ли ми приказваш? Путьо….” Някакви такива и застана пред мен, препречвайки ми пътя с лице почти до моето. Момичетата започнаха да го успокояват, аз също се опитах, да си призная, се поуплаших не малко, понеже го виждам колко е настръхнал, но не исках да се показвам, като страхливец. А той определено си искаше да ме предизвика, обидите и препречването на пътя продължиха, блъсна ме след малко, аз също го блъснах и за нещастие той само това чакаше. Удари ме с юмрук в лицето и ме изпрати на земята и продължи с обидите „Путьо…нещастник” и неща от сорта. Аз се изправих, но бях доста зашеметен и докато се усетя и пак юмрук в лицето, аз пак на земята и така ме заболя втория удар, че си дадох отбой отвсякъде и започнах да се извинявам и да му казвам да престане „съжалявам….престани…сти га…” някакви такива, вече хич не желаех да се правя на мъж. Момичетата се опитваха да го спрат, а аз пък не исках повече да се изправям, но ме сграбчи за сакото и се опита той да ме изправи, с обиди като ”ставай бе путьо” но като не успя и ми стовари още два юмрука в лицето, докато бях на земята….. тотално рухнах и най-гадното, че така ме заболя, че не се сдържах и се разревах. А тоя такива подигравки започна да сипе отгоре ми, а и ме изрита, докато го правеше((. Някакви хора се намесиха в тоя момент, понеже си беше на тротоара, оживено беше и добре, че се намесиха, че не знам до къде щеше да се стигне. И така….стига подробности, тръгнахме си, аз с подуващо се и посиняващо око, с кървяща уста, унижен до безкрайност, такова унижение изпитах, че изразът „потъвам в земята от срам” бледнее. Момичетата все ме питаха „добре ли си, как си, успокой се…..”, даваха ми кърпички да си попивам кървящата уста, но забелязах в очите на приятелката ми, освен съжаление и умиление, някакво неодобрение на поведението ми, как да го опиша……нещо като критика на това, което видя….все пак, не само, че ме набива по-малък от мен и съм безпомощен пред него, ами и се разревавам на всичкото отгоре ((( Не знам, може и да си го втълпявам, но си мисля, че усетих такива нюанси на настроение и отношение в погледа и ((
Много ми е кофти от тогава, вчера до вкъщи дойде след училище, да се видим, не забелязах повече такова нещо в очите и, но тогава мисля, че го видях това отношение, което описах. Уж всичко е наред в момента, аз и се обяснявах и изразих извинение и съжаление, че така се разревах, казва, че нямало проблем „всичко е наред, не се притеснявай” казва, но все пак……мисля си, че може да ме зареже заради това (
Дайте ми някакви съвети как бих могъл да си върна самочувствието и увереността, направо са смачкани в момента, а тя си струва, голяма е сладурана, мила е, красива и умничка, не искам да я загубя заради тази излагация.