Много ми е кофти напоследък.
Осъзнах, че изобщо нямам доверие на хората около мен, защото в един или друг момент, са ми доказвали, че не може да им се разчита. Преди се смятах за щастлива, никога не съм била супер контактна, но си имах моята малка групичка от 2-3 човека, в които наистина вярвах.
Тъпото е, че в рамките на два месеца илюзиите ми бяха напълно разбити. Умея да прощавам, правила съм го много пъти, но идва момент, когато става прекалено. Най-много ненавиждам драми и гледам да страня от тези ситуации, затова прекратих напълно контактите си с един от 'безценните' ми приятели. Последва още един.. тъпо е как приоритетите на даден човек се променят буквално за дни. Знаех, че трябва да проявя разбиране, направих го, ситуацията беше деликатна.
"Няма ненаказано добро" са казали хората и са били много прави. Сега нямам място сред никого. "Близките" ми хора се подиграха с мен, даже и публично се опитват да ме унижават. Имам познати, но с тях не сме на нищо повече от small talk. Ужасно е чувството да ти се иска да споделиш колко ти е мъчно на някой близък и да няма на кого. Нямам никаква представа какво мога да направя вече, дори не знам защо правя темата. Просто имах нужда да си подредя мислите. Ако някой все пак има какво да ме посъветва, да се чувства добре дошъл..