tl;dr

[Fisherman]

lelelel

[Mary_Jane_69]

По-късно ще напиша историйка за Хосе и изгубения лубрикант

[Mary_Jane_69]

Развитието на събитията се е случило около 16-17в. след Христо-Господний в Западен Уелс.

Мексиканският емигрант Хосе Гарсиа и Пабло Секскобар били неразделни приятели още от деца, но трудни времена настъпили в родното Ме-Хи-Ко и двамата задружни фенове решили да бродят из непознати земи и морета. Но тва е друга история.
Та живеели двамата в една сламена колиба,
лишени от интернет.
Имали супер мощен компютър, но за жалост интернетът бил нещо недостижимо. Цялото село фул окабеляване, но понеже техниците били assholes, решили да направят мръсно на черните братя, тъй като много добре знаели, че не са родом от тези земи. Всеки път когато Хосе Гарсиа и Пабло Секскобар решили да поззвънят отново на Интернет доставчика на цялото село, чували хиляди обещания, че екип ще намине и удължи кабела, но това така и не се случвало.
И понеже двамата били големи душици, нещата си останали така.

Хосе, роден със завидна генетика и брой мозъчни клетки - огромен, бил наясно със съдбата си, дадена от Христо-Господа, заел се да чете творчеството на предците си, които книги домъкнал чак от Мехико. Чел и препрочитал, Хосе дигнал своето Ай-Кю до 200, но знаете, че когато изгубите поглед от реалността, всичко останало става реалност.
Само Росинант му липсвал, но за него един ред по-надолу.

Спазено обещание> Пабло от друга страна бил човек, който пробвал нещата "с ръцете" си. Тоест занимавал се със всичко, що изисквало физически труд, като например:
преброяване на парите
купуване на стоката
заплащането й
правенето на линийки
смръкването

Като цяло бил известен с това, че е баровец, но неизвестен с какво.
Разбира се, в Западен Уелс подозирали, че това са ебати странниците, но само Хосе, взимал нещата малко по присърце.
-maina
-da kaji

Хосе Гарсиа грабнал вече свития джойнт, който Пабло Секскобар си бил приготвил, затова Пабло се залови да си свива нов.
След като и двамата изпушиха занаята в ръцете си, приеха го в душата и сърцето, Пабло вдигна поглед към Хосе, казвайки му еднозначно.

-donesi ofcata.

Да, двамата, както споменах, живеели малко отшелническо на километър от селището, та нямаха достъп, както до съ-селяните си до Кауфланд, Западно-Уелския мол и другите търговски вериги.
Гледаха си няколко овце и едно теле + 2-3 кокошлЕнца.

-ama...tq ne e za umirane.
-donesi kazah. - настоя Пабло.

И тъй тръгна леко смаяно и неохотно Хосе към подника, като се върна след минута с овца, която носеше старателно в ръцете си.

-epa mn si nejen........ - направи пауза Секскобар - vinagi sam haresval tova ti kachestvo v teb...
Хосе го погледна с влажен поглед, сякаш с очи се опитваше да му каже дълбоката си привързаност към приятеля си.
-oba4e... - продължи Пабло - she ti se naloji i tozi pat da gledash.

И така той хвана сатъра и положи нежно главата на овчицата върху едно дървено трупче, като придърпваше с устни под мексиканския мустак своето Боро.
Щляц.
Започна да шурти алена кръв от главната артерия на овчицата, като тя забели очи и изплези език.
Пабло избърса чело, сякаш беше направил голяма работа и се върна да програмира, като се обърна на половината път към Хосе:
-iz4isti mrasotiqta, iskam da izvlecesh mastta ot neq. Znam che ne e mnogo, ama faida e.
-k.


И така Хосе Гарсиа се заловил да приготвя изделия от тази мас. Макар и малко, стигаше достатъчно за това, което си бе наумил. Както той, така и Пабло.
Залови се над кофата настървено, ден и нощем отделяше най-хубавият екстракт от маста, за да получи невероятен концентрат. Сложи му примеси от розови листа и липа, а когато тъкмо беше готов с бъркането, наля течността в една бутилка и погледна към стаята, в която се намираше Пабло. С поглед, изпълнен с очакване и някаква... прикрита, може би, страст.

Понечи с бавни несигурни стъпки към вратата, почука, а когато чу едно леко раздразнено "vlez" той влезна.
-gotov li si - грейна Пабло в истински чаровна Мехиканска усмивка.
-da, neka zapochvame.
Той развъртя капачката на бутилката, пълна с прясно-изготвен домашен лубрикант и тръгна да излива в шепата си.

ТИ ДА ВИДИШ

Изведнъж нещо влетя с гръм и трясък, като събори кирпичения покриФ на двамата приятели и една дълга слузеста синя ръка грабна шишенцето и отлетя в Небесното царство.
А Пабло и Хосе бяха втрещени.

[StringTheoryPracticist]

винаги съм знаел че си педалка (като тори). фаггет

[tireheb]

уелс
овца
ЕБАТИ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ

[Mary_Jane_69]

МРАЗЯ ВИ КВО МИ Е ПЕДАЛСКОТО ТОВА НЕ СА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ А АСОЦИАЦИИ ВЕ

[tireheb]

АВЕ МЕГА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ СА

[Mary_Jane_69]

kvi kartoncheta ve kotence moe lubimo

[Fisherman]

носиш ли картончета Мери

[Mary_Jane_69]

TIHO TI TAM

[Fisherman]

врътни го на W

[Mary_Jane_69]

-Draj go zdravo maam ti
-k ve opitvam sa
-samo ne go izpuskai kaltak

"Нещото", с дългите сини ръце, се оказа един от прислужниците на Христо-Господний. Тоест, познавате го - Господ.
Та явно бяха пратени с цел.

-bah maa mu pisna mi - Каза пегасъсът, докато Синьото нещо седеше отгоре му - cql den tuka sm kat basi helikoptera a ti samo si turkash slabinite v men
-tiho sq


И ето наближиха Небесното царство, което стоеше някак закрепено на купести облаци, бели пухкави облаци, готини облаци. Беше бял замък със платинени листове по кулите и бяло злато. А портите бяха от дефолт злато.
-Fleita, dai interfeisa 4e men me zabolq mucunata
Флейта положи око на обозначеното място за дешифрация, и достъпът не беше отказан. МЕСТНИ БЯХА.
Влезнаха, а когато пегасъсът вече грохна на един голям снежно-бяло-кремаво-як облак, се обърна към синьото "Нещо".

-Fleita...umiram bah maa mu.
-Nq mre6 ve maam ti sq otivame pri Hristo.
-em k

Тогава Флейта завлече вече изморения до болка пегасъс и се запътиха към голямото мраморно стълбище към двореца.
Пред мраморните му порти две шафрантии започнаха да се кикотят, щом видяха Флейта и пегасъса.
-brat mi - нашепна Флейта - vij sq tiq kuvri jiveqt za 4epa ti, nq mre6 pedal

Пегасъсът погледна болнаво с крайчеца на окото към двете изродки и отново върна очи към портата. Флейта го дърпаше едвам-едвам, а болките в тялото на Господната Твар сякаш не се облекчаваха.

Във залата, в която първо се озоваха, беше застлан един пурпурен килим, който отвеждаше точно до Господния трон, но за жалост това беше безброен набор от стълби, но двамата Господни рицари търпеливо се понесоха. Флейта влачеше изморения си приятел, хванал го бе за едното крило, докато главата му удряше всяко едно стъпало, а пегасъст охкаше все по-изтормозено.
-maina zapri boli me
-tiho sq. - отвърна Флейта.


Видеше се краят на стълбите, на голяма площадка, озарена със слънчева светлина и пухкави облачета встрани и отгоре. На средата на помещението беше мраморният трон на Господа. С големи букви беше изписано "ХРИСТО, СИН НА ГОСПОД БОГ, ХРИСТО-НОВИЯТ БОГ".

Там видяха белобрадия оръфляк, който им се усмихваше, сякаш му носеха нещо много ценно.
-Nai setne ve mainaci
-Zdravei Icka brat ama vij go toq selqk tuka mranka samo - като Флейта посочи приятеля си пегасъсът.
-Ko mu e

И както беше свел глава, пегасъсът погледна тъжно Господ-Христо с едното си око.
-BAH va v jivotnite ve kade sa mu drugite 2 o4i ???????
-Ami nz v zor bqhme tuk po stalbite.
-Begi gi nameri6 prostak - Нареди Господът. -Kaji sq kak beshe polojenieto s oniq po6li emigranti.
-4e... Nqma ot kakvo da se boim onq pedal e samo edin sme6en programist a drugiq 4ete jenski spisaniq po cql den
-A kk.

Флейта се върна, като беше намерил и двете паднали очи на пегасъсът и ги пъхнаха отново в очните му ябълки.

-Taka sam te sazdal, prostak, sas broi o4i-sakralen, shot si tvarde qk za da si zemen.
Тримата се засмяха и си досипаха от вареното вино, в бокалите, висящи по стената. Пуснаха си Виевската и ГосподЪТ нареди на прислугата от цялото царство да донесат шопски салати, които да се събират в редица 1 километър.
Яли, пили и се веселили.

Минали вече 6 денонощия, и дошло време на седмия ден, в който обаче Флейта не се сдържал и се обърнал към Господа.
-6e izvinqa6 brat, oba4e, ama sam lubopiten.
-Za ko
-Za tva deto go nosihme prez celiq pat koito bihme do oniq glupaci
-I ko za nego
-Ko predstavlqa?
-Nema ti kaja.
-Epa 6to ve Gospodi?
-Taka. - И Христо-Господният си сръбна от винцето в бокала и погледна този път към пегасъса. - A ti? ko 6e pita6,izvratenqk?
-She mi sloji6 li turbo.
-k, qla s men.


Хр.Господен и пегасъсът се отправиха към една друга по-малка зала, в която се намираха разни Небесни твари, които много силно напомняха на шаврантиите пред портите, само че с по - голяма гръд и маски около челюстите, като вееха нежно розови ветрила към лицата си.
-Tuk se namira nai tihoto mqsto v cqloto carstvo, kakto vijda6, teq pa4i sa krotki a turboto dori ne e v taq 4ast na zamaka. Zatova pak 6e ti dam drugo. - И Господът посегна към вътрешността на бялата си тога............
-A ZAPRI SA?
-ko? - В недоумление попита Ицката.
-Az...si padam po jeni.
-Hehehe ma 4akai da vidi6 kvo 6e ti dam sq.

И той извади една бяла пръчица, с размерите от порядъка на 18-20 сантиметра.
-Tui prisposoblenie, iskam da go krie6 ot Fleita, 6oto e basi nagliq mangal. Znachi tova e savsem novo ustroistvo. Na praktika izglejda basi tapoto, no ne e tova, za koeto go misli6. Nakratko - natisni tva kop4e.
Пегасъсът чак сега забеляза че малко по вдолу от мястото, на което се намираше палеца му върху пръчката, имаше копче. Натисна го и изведнъж се дочу леко ехо на балканска музика. Пегасъсът долепи ухо до устройството и се заслуша.
Екът ставаше по-силен, мелодията по-ясна. И О ГОСПОДИ! А не, то и той е там.
ОТ ТУК СЕ ЧУВАШЕ ДРАГАНА МИРКОВИЧ.
-Placi zemljo.
-Znaeh si 4e e tq!
-Taka sam q programiral. Tova e edva malka stapka kam tova, koeto sam zamislil. - каза ГосподЪТ, като погледна изпод вежди пегасъса. - Tova e pri4inata da sviq onaq otvara na tapacite ot zemnite 6irini. Vijdam 4e ediniqt e dosta naprednal, no go kriq ot vsi4ki, za da si mislqt 4e az sum po vish ot horata dolu na zemqta. Ima intelekt mom4eto, no ne mislq 4e 6te mu se polu4at ne6tata. Zamislil e ne6to, sledq misalta mu ot nqkolko godini nared, no naposledak e vzel da vliza ot nqkvi proxy-та i mi e po trudno. Zatova pak vijdam i kvo pravi. No dori i tova se opitva da skriva, sqka6 znae 4e e nabludavan. Bah go v geq.
-aha, k.
-svoboden si, a turboto - emi malka 4ast go ima kato te4nost, no ti izbira6 - ili dragana, ili turbo.
-nz 6e si pomislq
-k. Svoboden si - Нареди Ицката и му махна с ръка, да напусне залата.

[ОР]

-Draj go zdravo maam ti
-k ve opitvam sa
-samo ne go izpuskai kaltak

"Нещото", с дългите сини ръце, се оказа един от прислужниците на Христо-Господний. Тоест, познавате го - Господ.
Та явно бяха пратени с цел.

-bah maa mu pisna mi - Каза пегасъсът, докато Синьото нещо седеше отгоре му - cql den tuka sm kat basi helikoptera a ti samo si turkash slabinite v men
-tiho sq


И ето наближиха Небесното царство, което стоеше някак закрепено на купести облаци, бели пухкави облаци, готини облаци. Беше бял замък със платинени листове по кулите и бяло злато. А портите бяха от дефолт злато.
-Fleita, dai interfeisa 4e men me zabolq mucunata
Флейта положи око на обозначеното място за дешифрация, и достъпът не беше отказан. МЕСТНИ БЯХА.
Влезнаха, а когато пегасъсът вече грохна на един голям снежно-бяло-кремаво-як облак, се обърна към синьото "Нещо".

-Fleita...umiram bah maa mu.
-Nq mre6 ve maam ti sq otivame pri Hristo.
-em k

Тогава Флейта завлече вече изморения до болка пегасъс и се запътиха към голямото мраморно стълбище към двореца.
Пред мраморните му порти две шафрантии започнаха да се кикотят, щом видяха Флейта и пегасъса.
-brat mi - нашепна Флейта - vij sq tiq kuvri jiveqt za 4epa ti, nq mre6 pedal

Пегасъсът погледна болнаво с крайчеца на окото към двете изродки и отново върна очи към портата. Флейта го дърпаше едвам-едвам, а болките в тялото на Господната Твар сякаш не се облекчаваха.

Във залата, в която първо се озоваха, беше застлан един пурпурен килим, който отвеждаше точно до Господния трон, но за жалост това беше безброен набор от стълби, но двамата Господни рицари търпеливо се понесоха. Флейта влачеше изморения си приятел, хванал го бе за едното крило, докато главата му удряше всяко едно стъпало, а пегасъст охкаше все по-изтормозено.
-maina zapri boli me
-tiho sq. - отвърна Флейта.


Видеше се краят на стълбите, на голяма площадка, озарена със слънчева светлина и пухкави облачета встрани и отгоре. На средата на помещението беше мраморният трон на Господа. С големи букви беше изписано "ХРИСТО, СИН НА ГОСПОД БОГ, ХРИСТО-НОВИЯТ БОГ".

Там видяха белобрадия оръфляк, който им се усмихваше, сякаш му носеха нещо много ценно.
-Nai setne ve mainaci
-Zdravei Icka brat ama vij go toq selqk tuka mranka samo - като Флейта посочи приятеля си пегасъсът.
-Ko mu e

И както беше свел глава, пегасъсът погледна тъжно Господ-Христо с едното си око.
-BAH va v jivotnite ve kade sa mu drugite 2 o4i ???????
-Ami nz v zor bqhme tuk po stalbite.
-Begi gi nameri6 prostak - Нареди Господът. -Kaji sq kak beshe polojenieto s oniq po6li emigranti.
-4e... Nqma ot kakvo da se boim onq pedal e samo edin sme6en programist a drugiq 4ete jenski spisaniq po cql den
-A kk.

Флейта се върна, като беше намерил и двете паднали очи на пегасъсът и ги пъхнаха отново в очните му ябълки.

-Taka sam te sazdal, prostak, sas broi o4i-sakralen, shot si tvarde qk za da si zemen.
Тримата се засмяха и си досипаха от вареното вино, в бокалите, висящи по стената. Пуснаха си Виевската и ГосподЪТ нареди на прислугата от цялото царство да донесат шопски салати, които да се събират в редица 1 километър.
Яли, пили и се веселили.

Минали вече 6 денонощия, и дошло време на седмия ден, в който обаче Флейта не се сдържал и се обърнал към Господа.
-6e izvinqa6 brat, oba4e, ama sam lubopiten.
-Za ko
-Za tva deto go nosihme prez celiq pat koito bihme do oniq glupaci
-I ko za nego
-Ko predstavlqa?
-Nema ti kaja.
-Epa 6to ve Gospodi?
-Taka. - И Христо-Господният си сръбна от винцето в бокала и погледна този път към пегасъса. - A ti? ko 6e pita6,izvratenqk?
-She mi sloji6 li turbo.
-k, qla s men.


Хр.Господен и пегасъсът се отправиха към една друга по-малка зала, в която се намираха разни Небесни твари, които много силно напомняха на шаврантиите пред портите, само че с по - голяма гръд и маски около челюстите, като вееха нежно розови ветрила към лицата си.
-Tuk se namira nai tihoto mqsto v cqloto carstvo, kakto vijda6, teq pa4i sa krotki a turboto dori ne e v taq 4ast na zamaka. Zatova pak 6e ti dam drugo. - И Господът посегна към вътрешността на бялата си тога............
-A ZAPRI SA?
-ko? - В недоумление попита Ицката.
-Az...si padam po jeni.
-Hehehe ma 4akai da vidi6 kvo 6e ti dam sq.

И той извади една бяла пръчица, с размерите от порядъка на 18-20 сантиметра.
-Tui prisposoblenie, iskam da go krie6 ot Fleita, 6oto e basi nagliq mangal. Znachi tova e savsem novo ustroistvo. Na praktika izglejda basi tapoto, no ne e tova, za koeto go misli6. Nakratko - natisni tva kop4e.
Пегасъсът чак сега забеляза че малко по вдолу от мястото, на което се намираше палеца му върху пръчката, имаше копче. Натисна го и изведнъж се дочу леко ехо на балканска музика. Пегасъсът долепи ухо до устройството и се заслуша.
Екът ставаше по-силен, мелодията по-ясна. И О ГОСПОДИ! А не, то и той е там.
ОТ ТУК СЕ ЧУВАШЕ ДРАГАНА МИРКОВИЧ.
-Placi zemljo.
-Znaeh si 4e e tq!
-Taka sam q programiral. Tova e edva malka stapka kam tova, koeto sam zamislil. - каза ГосподЪТ, като погледна изпод вежди пегасъса. - Tova e pri4inata da sviq onaq otvara na tapacite ot zemnite 6irini. Vijdam 4e ediniqt e dosta naprednal, no go kriq ot vsi4ki, za da si mislqt 4e az sum po vish ot horata dolu na zemqta. Ima intelekt mom4eto, no ne mislq 4e 6te mu se polu4at ne6tata. Zamislil e ne6to, sledq misalta mu ot nqkolko godini nared, no naposledak e vzel da vliza ot nqkvi proxy-та i mi e po trudno. Zatova pak vijdam i kvo pravi. No dori i tova se opitva da skriva, sqka6 znae 4e e nabludavan. Bah go v geq.
-aha, k.
-svoboden si, a turboto - emi malka 4ast go ima kato te4nost, no ti izbira6 - ili dragana, ili turbo.
-nz 6e si pomislq
-k. Svoboden si - Нареди Ицката и му махна с ръка, да напусне залата.

[Mary_Jane_69]

И авторката е супер красива

[Mary_Jane_69]

И умна

[Mary_Jane_69]

ъп ве

[StringTheoryPracticist]

ест че Бог ми е адаш :Д

[Mary_Jane_69]

абе ей :Д и аз съм ти адашка
Христос=Христо

[tireheb]

tozi razkaz e nebogoygoden i shte gorish w ada

[Mary_Jane_69]

Благодаря ти че ги четеш :з
И няма!
Впрочем за тия, които се лишават от кефа да се докоснат до моето творчество - дгд
То е с подзамисъл, който реалто се случва просто, защото цялата тази фантазия е неструктурирана, а си пасва идеално!

[tireheb]

ама мноо ясно, че ги чета ве, ти па -.-
и има
щото произнасяш името Му напразно
сори

[Fisherman]

няма да гориш в ада Марче спокич

[Mary_Jane_69]

Няма ве как ше горя
ТИРЕХЕБ НЕ СЕ ДЪРВИ ВЕ :С

[tireheb]

GRAND INQUISITOR съм аз
нищо не ме дърви така както хора горящи в ада
:О

[Fisherman]

ше гори едно друго нещо