Връщаме се обратно при Пабло и Хосе, във кирпичената къщурка, в Западен Уелс.
На смрачаване, Пабло си беше пуснал щората и настървено тряскаше по копчетата на ЗВЕРСКИ-МОЩНИЯ СИ компютър.
Вратата леко се открехна, като подухна лек ветрец от студения коридор, а носа на Хосе се подаваше изпод малкия процеп, като озърташе очите си като прилеп.
-spi6 li
-taka kato ma gleash? - гневно отвърна Пабло Секскобар.
-vij ne iskah da stava taka....
-m4e i az
Хосе въздъхна тежко и сведе виновно глава.
-samo da go bqh darjal po zdravo
-da,zaebi - отвърна Пабло и се обърна към 70-75 инчовия си мега екран.
Хосе Гарсиа се отдръпна назад от мястото, на което стоеше, и кротко затвори врата.
Свлече се на пода, потънал в сълзи и мъка се застла в сърцето му.
-Ах, де да можех аз, времето да върна,
за да живея, без през деня, аз да посърна.
Сви юмрук и го захапа, за да притъпи пристъпът на плач, докато сълза по сълза, нежно се стичаха по мургавото му гладко лице.
После се изправи и се запъти към кухнята, където се залови да приготвя гаспачо.
А Пабло пишеше някакви странни кодове, от рода на:

>><TrBs.<06.00,20
>><TrBs.<00.60,02
>><TrBs.<=False
>><TrBs.<="OrkestarKristalite.println.00.20.06";
{ seishelskiOstrovi.Kondioeba4a=azsampi4;
}

Замислено се взираше в екрана и дърпаше с уста цигарата си и напаряше като див овчар по копчетата. Изведнъж се опули и видя едно черно петно на екрана, което ставаше все по-голямо и по-голямо.
Пабло се паникьоса, като си мислеше че явно всеки един от пикселите е инстантли е дал фира, но изведнъж те отново светнаха, но в ярко-розова магента.
"zdravei"
Пабло се облещи още повече, като усили тонколонките.
"navqrno se 4udi6 kvo se slu4va, kele6"
Пабло повдигна вежда.
"vijdam 4e mi prai6 seksi pozi no vreme e da se otkajesh"
-Pokaji mi liceto si, geitak.

На екрана излезна снимка на Христо-Господний а.к.а. ГосподЪТ, хванат в крачка с козче и пластмасова чашка с бира в нея, в дясната ръка и лявата ръка.
"A ne 4ai gre6en fail"
"Vij sq"
Вече ясно личеше типичният Господен образ, отблизо.
-Ave mangal ti si sa6tiq kato ot ikonite!
"Predstaq6 li si"
-I kvo iskash ot men? az nikoga ne sma vqrval v teb tva 4 eiska6 da praim video 4atove ne zna4i 4e 6e se slu4i ne6to dori ne mislq 4e imash shans s men vij se kav si pobelql dartak prost.
"MAL4I VE KAUN"
ГосподЪТ мадна и тресна телефонната слушалка в стената.

А при Пабло това означаваше, че просто екранът се върна към първоначалното си състояние.
На свой ред той само повдигна рамене в недоумление, и продължи кода си.





-Bah go v geq ne6tasten!!!!!!!!!111!!!@!!!!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1!
ГосподЪТ закрачи нервно в кръг из мраморната си спалня, опитвайки се да измисли ривендж, на неуважаващия го мехикански простак.
-Sq she mu prata malko malniiki.
Ицката-Господен отвори джама и погледна точно към Западен Уелс, като дръпна един бинокъл от нощното мраморно шкафче и се заоглежда към местностите долу. Най-сетне намери "Постройката" и се озъби злобно насреща й.
Остави бинокъла и отвори другото мраморно шкафче и извади един арбалет, на който със златни букви бе гравирано
"Първо място по стрелба в Димитровград."
и се залови да зарежда арбалета с c4.
-Mamka ti sq 6e ti vzrivq meksikanskata kratunka
-Gospodi, spri!
Христо ГосподниЙ рязко се обърна, а зад него стоеше майка му Мимчето и го гледаше любящо.
-Zapri sa sine, nedei taka
-Ma mamo, toi e pederast - Изплака ГосподЪТ и хвърли арбалета настрани, затичвайки се към майка си. Той я прегърна здраво и заплака на рамото й, докато тя галеше нежно оредялата му побеляла кратуна.
-Ne boi se, tova ne e na4inat da masti6. Nedei s nasilie 4ado Bojie.
-Ama mamoooo toi iska da zavladee sveta!
-K no parvo ela da ti napravq poparka, a posle 6te misli6 softuer, s koito da mu ebe6 maikata :3
-K mamo
И двамата се понесоха към друга част на двореца, в която се намираха кухни, зали за плюскане и други неща.
За нещастие едно гълъбче слушаше на мраморния перваз и отлетя паникьосано, към Земята.
Беше решено да извести това на Пабло, че го чака сериозна заплаха от страна на Ицо-Господний, като прехапа човка и се устреми стремглаво с 400 км/ч.
Напрао свистеше
тоз пернат
геитаг.

А Пабло просто пишеше софтуер за Чалга Генератор, ъпгрейднат до всяка една Балканска симфония, с най-добрите екстри. Смяташе, че това ще му осигури нужните средства, да продължи житейския си път и да припечели малко за кокаин.
В този случай, той си начерта една, две, шест линийки и ред по ред шмръкна всяка, и отново се залови да пише програми.
Изобщо не знаеше какво го чака.
Изобщо дори не подозираше, че при него идваше "едно гълъбче, за да му каже"
и изобщо не беше и мислил, че този гълъб може да говори.