В мрежите на "Черната Вдовица"

[Joe An]

Като малък скучната му майка се опитваше да го приспива с едни и същи приказки и в една от тях, когато станало доста напечено и дзверокът-вълк излязъл от прикритието си на брашняна коза тип 500 в къщичката на козленцата, изтърсакът на стадото, без да ека и да мека, веднага се скрил в кутията на стенния часовник. Не е бил балък явно, щото не са го надушили, за си направят козя пастърма от него. Само че днешните шмекери се крият къде? В смартфоните, брат. Имаше такава голяма и яка плочка, че не само се криеше там, ами и направо си живееше в нея.

Ха! - тъпотията го заобикаляше отвсякъде. Техните си оряха браздата като Белчо и Сивушка и вечер ноздрите им верно пъхтяха от умора като на разпрегнати волове. “Дий, воле, дий!”, както е простенал някога поетът (който и да било там, българската литература го интересуваше толкова, колкото и празните квадратчета в Менделеевата таблица). Важното е кинти да снасят тия бачкатори, да се чества по-често празника на свети Паристас Мангиздоносец. Пък нека някои да си му викат Мамона, докато червата им се гърчат и боботят като на техно-парти в три посред нощ. Аре, дъртаци, стегнете се бе! Стига сте пъшкали и мрънкали, че ви изпиват соса! Аре спретнете дълбока оран на тия буреняци, щото вие ги орете, пък ние - понеже сме по-умните и по-готините, нали така? - си правим “пуф-паф, пуф-паф” с тях... Иначе, алоу... ще ви гледаме на кестерме!

Запали си с кеф едно джойнтче и влезе да пощъка из Фейса с най-рейтинговия си профил. Хммм... имаше още няколко такива и просто си избираше днес кой да бъде. Щом можеше да има “Ицо стоте манекенки”, значи можеше да има и някой със сто имена. “100-именов”, както веднъж видя едно отроче от незнайно какъв пол, че се е нарекло така. Презираше тия със селфитата, понеже им липсваше фантазия. Колко приятна трябва да ти бъде мутричката дори и на най-вървежната твоя съкилийничка от панделата с вид на съвременно българско школо, след като хиляди пъти на ден се залепя на отегчената ти до неузнаваемост физиономия? Ще вазираш тогава от баналното, както Майкъл Скофийлд в “Бягство от затвора”, и ще ти се прище да станеш дори принцеса Анастасия, ако се наложи. Дори Александър Македонски и Наполеон Бонапарт като в лудницата... Е кво от тва?! Важното е да тече играта...

Скоро така заби даскалицата си по физическо, а цялата му тайфа се хилеше като надрусана (и не, че не беше де), докато наблюдаваше как върви дигиталната свалка. То не бяха цинизми и от двете страни, то не беше животинско разгонване!... А на другия ден все едно виждаше светица по анцуг. Когато нещата загрубяха, изпрати по-големия си брат да посети бардака, който сам бе изтипосал с предизвикателни образи и думи като бичове от “садо-мазо”. Оня после го черпи биричка. Обаче всичко се разчу и физкултурничката я преместиха някъде другаде да си продава номерата.

А бе, не беше хакер да разбива кодовете на Белия дом, Пентагона и НАСА, искаше само да се спаси от скуката в живота си и нищо повече. Неговите бачкаха до късно вечерта, после следваха полуистеричните им инструкции, задължителните им натяквания за парите, която трошат по тоя “никаквец, неблагодарник и нехранимайко”, а той не разбираше кому всъщност е притрябвал и какво в действителност се очакваше от него. Дори не беше съвсем сигурен дали им е роден син, щом като песът им получаваше даже повече внимание и симпатии - барабар с ежедневната си дажба. И така, от сайт на сайт и от ник на ник, се забърка в тая история...

Беше си сложил едно от поредните имена: X, Y, Z... без значение. Профилната му снимка беше почти съвършената примамка. Както обикновено, малки паячета го полазиха в мрежата. Но после се появи и Тя... Уау! Толкова очарователна като “него”!... Хвана се... За пръв път се хвана. И за последно...

Нямаше как да знае, че зад прелъстяващият го плазмен образ се криеше същество, подобно на “Черната вдовица”...

И никой не успя да разбере дали женско или мъжко беше то...

Изчезна в Мрежата така, както и от живота...

По-късно само намериха следния надпис в една негова тетрадка:

”Белчо и Сивушке”, бесен съм ви! Понеже освен да ми давате пари, не ми дадохте нищо друго. Не научих нито КОЙ съм от вас, нито ЗАЩО съм на тая земя. Затова се оставях да ме филмират. Ама плюя на всичко това - чувате ли?! Измислени филми и измислени роли! Дано след последния да прочетете поне надписите накрая...”

[Joe An]

Какво става тука?! Прочетох в някакъв вестник за един тинейджър от Търново, който над 20 часа сърфирал в нета и накрая припаднал върху компа си. Специалистите ни твърдят, че около 20% са силно пристрастените в тая сфера сред учениците, а това е огромен процент (включва висене средно над осем часа в мрежата, което буквално те изтръгва от реалния свят и те прави пришълец в някакви изкуствени виртуални поселения). Страшни тенденции, които нашето общество все още неглижира и подценява. Тук даже не отчитаме, че имаме нужда от квалифицирана помощ в тия тежки случаи, а понякога те довеждат до смайваща асоциалност, до множествена самоличност, която като чудовището на Франкенщайн няма име и създадена реална идентичност и затова се превръща в хаотична сляпа сила, застрашаваща и себе си, и околните. В Китай някакъв пък - след три-денонощен компютърен делириум, издъхнал от разрив на сърцето...