От известно време си пиша с едно момче, което е с 2 години по-голямо от мен. Не си пишем всяка вечер, но е често. Лятото съм го виждала няколко пъти, а едно от момичетата, с което излизах го харесваше от близо 3 години и често обикаляхме около техните блокове (тя живее в блока до неговия). Всичко започна от преди 2-3месеца, той ми писа как съм, какво правя, пита ме къде уча, каква музика слушам и подобни, а в продължение на разговора той поиска на другия ден да се видим в автобуса на прибиране от училище. На другия ден се качи, но аз бях с няколко момичета, който знаеха какво сме си писали и започнаха с базици и подобни. След това сме си писали доста пъти като винаги той ми пишеше пръв. Винаги съм се притеснявала да не би да го видя, когато съм с някое от тези момичета, защото знаех, че ще започнат отново с техните си базици. Един ден реших да поговоря с тях за това, като им обясних, че нямам нищо общо с това момче и те най-накрая се примириха. Скоро, когато се прибирахме от училище, той се качи в автобуса и ми се усмихна, но на следващата спирка трябваше да сляза, защото имах малко работа в центъра. Както обикновено си писахме вечерта съвсем нормални работи. Но след 2 вечери, той ми писа "Абе ние кога ще излезем да се видим", аз му отговорих, че съм болна и скоро може би няма да оздравея. След това негово съобщение аз адски много се притесних, започнах да треперя и просто не знаех какво да правя... Споделих това на моята най-добра приятелка, а тя ме посъветва, че просто трябва да преодолея срамът си, вълненията и да разбера имам ли чувства към него. Именно точно това не знам как да го постигна! Моля Ви, дайте ми някакви съвети!