Цитирай Първоначално написано от Euler Виж мнението
Не сме от голям град и не искам да има коментари. Майка му си го пази като писано яйце, кой знае какво ще каже за мен ако се разделим.. тя не е запозната с отношенията ни (или по-скоро неговото отношение към мен) и той сигурно няма да и каже защо съм го зарязала. Не искам хората да ме мислят за боклук. Това е единственото ми оправдание.
И аз бях така с едно момче. Бях се сприятелила много с майка му, спах в тях, сутрин пиехме кафе заедно, когато той ходеше на работа. Бяхме заедно едва 5-6 месеца.

Само че при нас ситуацията беше друга. Аз усещах, че изпитвам към него чувства, не каквито трябва, а по-скоро приятелски. Беше ми трудно да се разделим най-вече заради техните, защото много свикнах с тях и те с мен и се чудех какво ще си кажат после, какво ще си помислят за мен, защото както ти казваш, майка му си го пази като писано яйце, е при мен беше същото. Все пак си дадох сметка, че не мога да бъда с него, само за да не изляза после каква ли не за родителите му. Все пак може би никога повече няма да имам контакт с тези хора. Така че ако чувстваш, че си готова да се разделите, направи го. Ако си близка с майка му, обясни и, че го обичаш, но просто той нищо не ти позволява и не искаш да живееш така.