една объркана романтичка

[tooromanticgirl]

Тоолкова съмо объркана. Не зная какво трябва да направя, а вече съм 19 годишна. Това е една възраст в която вече си съзрял и би трябвало да знаеш какво точно искаш от живота и кое е правилно.Е при мен нещата не стоят точно така.
Имам си приятел от близо 10 месеца, който обичам с цялото си сърце. Той е моят първи във всеки един аспект. Обичам го, обичам го болезнено много. Аз съм от типа хора, които са отдадени на любовта. Живея за нея, живея за тези чувства - да обичам, да давам нежност и да получавам същото и по много от него. Зная, че и приятелят ми ме обича, но нали знаете как всеки един човек си е малко или много различен от другите. Е моето момче е почти като мен, но почти...просто понякога не се чувствам много обичана въпреки, че на ден ми го повтаря сигурно минимум 30 пъти. Жадувам за изпепеляващата любов, тази която те разтърсва от чувства. Искам той да е отдаден изцяло на мен, да направи нещо с което да ме изненада и да покаже и докаже любовта си, да се почувствам желана. Като че ли не ми е достатъчно само да ми повтаря колко ме обича. Обичам го забога, толкова много. Че ме обича той, съдя по това, че иска да се ожени за мен след време, да живеем заедно и да имаме деца-знае, че аз съм точния човек за него с който иска да прекара живота си. И аз мечтая за това, но понякога в мен изплува едно чувство, което ме стаписва, започвам да се чувствам несигурна във връзката си и да се чудя дали той е истинският човек за мен и дали не бих направила грешка след време да бъда с него. Това май става тогава, когато се сетя, че всеки ден правим едно и също, никога не е предприел нещо различно. Вярно е че работи, но човек ако има желание би намерил и начин да накара човекът до него да се почувства специален. Не е заробен все пак има и свободно време. Не искам да бъда просто прислужница в неговия живот, искам да ме обича и никога да не спира да ми го казва и показва. Притеснява ме това след време да не би да спре дори да ме слуша докато говоря. Притеснява ме всичко, което може да се случи в човешкия живот. Искам да знам дали някъде по света не съществува перфектния човекът за мен. Но в същото време и се притеснявам от това и не го искам. Не бих могла да се разделя с приятеля си, та аз го обичам толкова много и ще страдам може би цял живот (и той ми е казвал, че без мен ще бъде духовно умрял), ако го изгубя. Не познавам, лично аз, друг човек като него, обичам го много. Също така и зная, че ако не дай си боже се разделим аз цял живот ще мисля само за него дори да съм с някой друг.
Моля Ви помогнете ми, напишете ми нещо с което да ме насочите към правилния път.
Благодаря, че прочетохте историята ми.

[babity]

Нормално е липсата на опит да те плаши. Т'ва ще е най-клишираният ми пост евър, предупреждавам. Просто, ако не си си натрошила каската хубаво, ще ти бъде трудно да видиш какво имаш реално. А това, че някой не те обича така, както ти очакваш, е много голям твой, а не общ проблем.

[RapExotic]

Имаш прекалено големи идеали за човека до себе си. Това може би се дължи на това, че той ти е първия. Сигурно преди да го срещнеш си си мечтала с години за такъв като него и сега се ужасяваш при мисълта да не го изгубиш някой ден. Това е нормално и не е лошо, но все пак не подчинявай целият си живот само на любовта. Любовта е като храна за душата, но ние не живеем за да ядем, а ядем за да живеем.

[Violenza]

Как знаеш кое е най-доброто за теб, след като не си опитвала нищо друго?

[tooromanticgirl]

Така е... нямам опит, но от приятели, познати, интернет зная за какво става въпрос. Не зная дали е лошо или добре да срещнеш любовта на живота си още от първия път. Така винаги ще се чудя дали съм напраила правилния избор , а ако го изгубя цял живот бих съжалявала. Казах Ви, че съм объркана...дори самата аз не мога да се разбера. :/

[djipsito]

Аз само знам, че страховете се сбъдват.
Така че си се наслаждавай на връзката и не го умувай толкова...

[DarkTemplar]

Според мен имаш прекалено наивно-романтични представи за любовта и връзките. Отдавам го на емоционалната ти нагласа и липсата на опит. От друга страна приятелят ти може да вкарва нещо свежо и разнообразно в отношенията ви от време на време (някой мил жест, да отидете на почивка някъде, въобще някакво ново вълнуващо преживяване). Еднообразието и сивото ежедневие убиват любовта. Мисля, че трябва седнете и да поговорите за твоите емоционални нужди. Ако той не е толкова инициативен, може ти да предложиш нещо ново и интригуващо, не е задължително винаги да си в пасивна позиция.

Хората сме странни същества, когато имаме проблеми се оплакваме и измъчваме от тях, а когато нямаме бързаме сами да си ги създадем. ;]

[girlwithblueeyes]

Лошо е да идеализираме човека до себе си .

[Rza]

Ако бях на мястото на твоя приятел,имам усещането,че ако не си започнала,то с най-скоро време ще започнеш да го задушаваш,а има и друг вариант,да се разочароваш заради разни очаквания,които имаш

[baby_baby]

Според мен това твое голямо желание да си с него и той да прави разни неща постоянно за теб може да почне да го задушава дай му пространство не го променяй