Той е прекрасен...Няма думи, които да го опишат. По-големият проблем се състои в това, че е две години по-голям от мен. От едно училище сме и всеки ден, когато мине по коридора, едно такова чувство ме човърка. Странното е това, че аз искам приятелство с него, нищо повече, не мога да си го представя по този начин. Не мога да го заговоря, защото той е срамежлив, свит. Има и една тъмна страна, която няма да спомена, но тя не е от значение. С времето ми става все по-неловко. Той знае коя съм, знаят и всичките му приятели, знае че искам да се запознаем, той няма нищо против, но след разговора ни по телефона, той си беше същият - притеснен, минавайки покрай мен, усмихващ се след като ме подмине. Дали се чувства специален, или му е смешно държанието ми? Често се случва да вървя зад него, да му изрека името достатъчно силно, но да няма отговор, дори не се обръща. Не знам какъв съвет бихте ми дали, или може би исках да споделя начина си на живот, смисълът на който предава ТОЙ от месеци насам, моля ви да не ме съдите за държанието ми и подобни.