Разгеле, оставиха ме да прочета темата. Дай сега и мнение да врътна.
Като за начало от всичко изписано бих могла да заключа, че ако си кака с пачка, задължително трябва да си прибереш тъпкача на топло в къща за 200 хилки от маминка и тате и да му дадеш работно място в някоя от фирмичките на фамилията. Смях. Мъже ми било.
Няма да коментирам първата част от изречението - всички ясно осъзнавате колко е абсурдно за един мъж-на-място/мъжкар/квото-там-се-води, да живее в къщата на приятелката си. Само ще кажа, че БИ ТРЯБВАЛО да се дава шанс на можещите и знаещите, не на по-бедните гаджета на щерката, за да могат да и купуват хапване и да я черпят с разни глезотийки като поиска. Друг е въпроса ако гаджето е знаещо и можещо, но поради някакви независещи от него причини няма работа и пара. Отделно детоо развитие в кариерата трябва да се започва от най-надолу. От миенето на чинии, разнасянето на пица и продаването на вестници. Пак БИ ТРЯБВАЛО! Не би ми станало никак хубаво некъф льольо непоръбен да ми вземе работата, щото бачка върху шефката нощем.

Нататък. Кви са тия по-богатички мацки, които обясняват как пича им трябвало било да им купува храна?! Пак смях. На кво отгоре? На една свирка? Пхахаха. Не. Моето си е мое, а чуждото - общо. Демек паричките ми да седят скътани в портмонето като ми пристърже корема, Иванчо ще се сети да ми купи нещо.

Още по-натам. Парите са хубаво нещо - една заплата може да ти осигури храната за месеца, дрехите, козметиката, горивото, тока, водата, интернета, телефона, лекарства, забавление в дискотеката. Не мога да повярвам, че още съществуват индивиди, които вярват, че ако парите съвсем липсват във една връзка, двамата ще бъдат щастливи и влюбени. Да, да, да. Последния да затвори вратата. Любовта не се купува с пари, но дали е особено яко да се чудиш тоя месец храна ли да си купиш или да си платиш сметката за вода и ток, щото вече трети месец се къпеш у комшията и се топлиш на свещи и саксии? Мисля не, така че нека бъдем възможно най-малко лицемерни.
И за да не изглеждат сухо последното - с приятеля ми сме били заедно и с по 10 стотинки в джоба, и с по много повече от 10 стотинки. Все пак сме заедно, обичаме се и така нататък. От него никога не съм искала нищо парично, имам само едни обеци за 16 лева без повод, щото... не помня що. Даже и кафе не ме е черпил през живота, щото не позволявам.

Още малко по-натам. Дай сега да изчислим и колко точно струва любовта, щото и за тва може да ме почнете. Едно кафе за два кинта или чанта за 50-60? Така ли обичате? Пудричка, фон-дьо-тен? Гориво за колата? Наема на квартирата? Смях.

Въпроса е принципен и всеки има своя собствен отговор, валиден само и единствено за него си. Не можеш да намериш верния отговор тук. Ако смяташ, авторе, че си особено интересен, е па не си. Тука редовно се появяват теми от тоя сорт и всичко е приказвано милион пъти.