Телегонията (и безразборния секс)

[DoctorSatan666]

... като изключим отвратителният му вкус за музика....

Чакай, да не би току-що да нарече музиката ми отвратителна?



Защото пък ти, едно шибано тийн-плебейче, все едно имаш по-добър вкус за музика.... Моята музика не е за простолюдието, нито пък и идеите ми, впрочем, най-малкото защото и двете изискват друго ниво на възприятие за да се вникне правилно в тях. Не може да си на купон примерно с още 20 човека и да слушаш нещо от рода на експериментален прогресив рок, дори и аз не мога - дразни ме, изобщо не мога да се съсредоточа върху музиката и затова ми звучи като куп безсмислени звуци. А популярната музика е точно обратното, тя не изисква концентрация и внимателно слушане - дори не се опитва да провокира такова насторение, а точно обратното - да изтласка концентрацията, да върне съзнанието към по-примитивни усещания и настроения, израз на които са танците, веселото настроение, удоволствието, сексуалността. И ти казваш - аз слушам това, което ми харесва. Еми много ясно че ще ти харесва, след като и емоциите, които се пораждат докато го слушаш, също ти харесват. Само че допусни за момент, че има хора и отвъд това повърхностно разбиране за музиката. Аз слушам музика защото искам да бъда удивен, изумен, стресиран, изкаран извън границите на познатото и приятното, искам музиката да бъде едно пътуване до далечен свят. Та видиш ли, няма добра и лоша музика - има различна музика за различни хора с различни нужди. Същото е и с всеки тип изкуство. Що се отнася до обективни качества на музиката, като сложност на композицията, или умението, което се изисква за да се изсвири или пък лиричното съдържание, то музиката ми е на светлинни години от бозите, които слушаш ти. Но както вече казах, в изкуството обективните качества не определят много. Затова е изкуство, а не каквато и да е друга дейност..

Доктора-откачена личност

Първо, как реши че съм откачен, и второ, как реши че съм личност? Ако ме заговориш на улицата съвсем няма да ти изглеждам като откачена личност, учтив съм, не дразням, не се натрапвам, нито с действия, нито с думи, винаги подхождам с безкористност и коректност. По дефиницията за личност, това излиза че съм аз - а дефакто това има толкова малко общо с мен. Ще ме гледаш и ще си кажеш, ето това е добър човек. А мен всъщност ме няма изобщо в цялото това - това е защото не живея във физическата реалност. Аз ходя във физическата реалност, говоря, смея се и т.н. но всичко е просто една игра, една роля. В духовния свят съществувам истински, защото така или иначе само той е реален. Както казваше един затворник - "Слагаш ме в една малка, тъмна килия и за теб, това е края... за мен, е само началото."