Просто искам да споделя...

[_Whatafucknworld_]

Имах дядо...беше много добър човек, не беше безгрешен, но беше много добър. Ангел...същински ангел...Беше умен, толкова умен, колкото да поучава всички около него...съжалявам, че нямах шанс да науча повече от него...Беше чувствителен...една дума да му кажеш, помнеше я дълго...Когато бях дете, той не беше толкова особен човек за мене...понякога не го забелязвах...съжалявам, че сега и да искам, не мога да го видя...не мога да го прегърна, не мога да усетя аромата му, не мога да му се радвам...Обичаше ме много, толкова много, че никога не ме е наранявал...никога не ми е казвал нито една лоша дума...много съжалявам, че макар и рядко аз съм го наранявал, макар и да съм бил малко дете и да не съм знаел какво върша...Почнах да го разбирам с годините...и точно когато го обичах най-много, съдбата реши да ми го отнеме...не исках да вярвам, че може да си случи...беше силен мъж и никога не съм си го представял завит, студен и овяхнал...просто не исках да си го помислям...Очите му бяха отворени...тръгна си с отворени очи, точно в деня в който ни беше видял тримата заедно - тримата му внуци...сигурно е имал още дела да върши...Осъзнах наистина колко ми е скъп, едва когато той си отиде...Той беше уникален...Сега сигурно ме гледа отгоре и се възхищава на успехите ми които постигам всеки божи ден, същевременно и се възмущава на групостите които върша понякога...ех...имам си слабости, да...и то какви...Само искам да кажа, че той винаги ще живее в душата ми, в сърцето ми, в съзнанието ми и аз ВИНАГИ ЩЕ ГО ОБИЧАМ, винаги...Ох дядо...защо остави клетия си внук...и другите ти внуци и много други, така беззащитни ? Защо ни лиши от святата си любов ? Въпреки всичко,....още те обичам...