Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
Не става дума за това, а за момента в които предполагаемо ще съм '"навързал нещата", като все едно съм открил таините на света, и сега просто ще си почивам, щото вече съм майстор на познанието. Навързването на нещата е опасна и непостижима задача, естествено не и за първия глупак които си е повярвал че именно неговата истина е истина за света. Опасна е защото, ако примерно не знаеш отговора на един въпрос, но допускаш, или вярваш, че отговора е едикакъв си, а после се появи друг въпрос и ти използваш отговора на първия, за да дадеш отговор на втория, и от втория на третия и т.н. и накрая имаш една система която има смисъл сама по себе си, но съвсем не значи че отговаря на реалността. Всъщност именно системите, които са най-сложни и кохерентни, всъщност се оказват погрешни. Това гласи и т.нар. Бръснач на Окъм - Не умножавай същностите излишно.
Та ето затова навързването е сложно - защото как навързваш, зависи от това какво вече си навързал.Само че отвреме на време трябва и да се поразвържат някой възли. Ами ако това което си навързал, не ти позволява развързване, както е в случая с религиите, тогава к'во праим? Ето тук идва самоосъзнаването - не да преживаваш мислите си, а да ги анализираш.

И в крайна сметка, каквото и да навържеш, винаги ще е малко или повече грешно, защото в една такава система действа ефекта на пеперудата - най-малкия грешен детайл предопределя провала на по-голямо ниво. А няма как човек да обхване толкова голямо количество от факти и принципи, че да изведе напълно адекватен модел на света, пък камо ли на човека. Всяка една система, призвана да даде модел, насока, решение и обяснение за света, може да се разложи до прости съждения, които не могат да бъдат доказани.
Но ето, че когато пишеш изречение и в него навързваш подбраните думи се получава и има положителен ефект, изглежда има някакъв оптимален вариант, който води до успех въпреки всички опасности от провал, то в това е изкуството.