Здравейте! Историята е следната : На 18 съм и имам приятел от около година,но честно казано от шести клас е имало заигравки помежду ни,тръпка и т.н. Той ми е първата любов. Както и да е. В момента всичко върви чудесно,но преди два месеца разбрах нещо,което ме разтресе. Бях с него у дома и се заговорихме за лятото. Подкачих го за една девойка,която доста настоятелно се опитваше да му се предлага,знаейки,че сме заедно. Истината е,че аз Юли месец заминах на работа и се върнах Август. Когато се върнах разбрах за въпросните събития ( на купони тя е лягала полугола до него,правила е неприлични предложения и тем подобни,но той е отказвал... информация имам,не само от самия него,но и от близки приятели - очевидци) и не обърнах особено голямо внимание,тъй като винаги съм имала доверие на приятеля ми,а и го познавам от 10 години. Знам на какво е способен или не. Да де,обаче се оказа,че греша. На въпросният ден,в който бяхме у дома,при споменаването на въпросното момиче той леко подскочи. В този момент параноясах леко и го попитах дали се е случвало нещо друго между тях,нещо,за което аз не знам. В последствие разбирам,че са си писали,и той,в опитите си да докаже вярността си,ми показа хронологията с нея. ( В интерес на истината дори не се бях замисляла да искам такова нещо...). Какво чета? Разговорът е започнат от него с думите "секси". Следват целувки,сърца,закачливи коментари. В един момент той и каза,че няма намерение да се занимава с нея,защото ме обича,а тя го попита "Добре де,ако не беше с нея,щеше ли да се пробваш с мен" . Следващото изречение ме уби. Той и каза "Може би. " Не ме разбирайте погрешно. Не съм от онези момичета,които се влюбват за един ден. Винаги съм имала чувства към него,но в последните години се усилиха и ми беше изключително трудно,защото имаше постоянна гонитба между нас,именно поради тази причина тези две,на пръв поглед думи,ме нараниха толкова. Той твърди,че не е станало кой знае какво,но флирта и последното му изказване за мен значат друго. В крайна сметка той я е отсвирил,но от два месеца не мога да спра да мисля за това. ЗНАМ,че не би ми изневерил (макар че това за мен си е изневяра,до извесетна степен),но доверието ми се разклати... Най-малоумното беше,че аз разбрах 6 месеца по-късно за това. Още по-малоумно е,че ако не го бях попитала,той едва ли щеше да ми каже,имайки в предвид,че на този етап не би беше казал.Също така мисля,че е важно да спомена,че това се случи месец след като тръгнахме.

Искрено се надявам да ми обясните какво се случва и да ми дадете съвет... Наистина не знам какво да направя. Тъпото е,че ме боли и се тормозя за минали събития. А още по-тъпото е,че ми е гузно ,задето още го мисля и се съмнявам в него...