- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Бихте ли простили изневяра ?
А ти можеш да си сигурен, че не познаваш нито мен, нито него, нито най-добрия ми приятел... и изобщо не знам как имаш наглостта да ми казваш в какво трябва да съм сигурна. Не ми я побира акълът тая арогантност.
Приятелят ми и най-добрият ми приятел се познават, уважават и харесват. Излизали са една камара пъти без мен. Така че ТИ можеш да си сигурен, че ако приятелят ми се дразни на нещо в това ми отношение към най-добрия ми приятел, то няма да е изключителната ни близост.![]()
Дори да си категорично убеден в това, но няма как да го докажеш. 20-25 г. е много време. След толкова тя може изобщо да не е със сегашния си партньор (1) или пък да е омъжена за него (2). Най-добрият й приятел може също да е женен, а двете семейства да са близки приятели и кумове (3). Той може да живее на хиляди километри от нея (4), а може и вече да не са най-добри приятели и изобщо да не поддържат близки отношения (5).
Ето ти няколко напълно различни сценария, които доказват, че хипотезата ти издиша.
Welcome to the Jungle...
А между тия 5 колко комбинации може да има... Мани бе. Ебати наглите, ще ми казват в какво са сигурни за моя живот - хъх, сефте.
Варианта с кума отдавна съм го решила, просто не е коментиран въпросът, но е пределно ясно. :д
Защото понякога има и изключения . Защото явно за всичкото това време е разбрал че между нея и най-добрият й приятел има страшно силна емоционална връзка която се свежда само до чисти приятелски отношения .
Има такива хора които прегръщат най-добрият си приятел,вечерят заедно . Може да отидат само двамата на кино но и двете страни си знаят че има една граница която не трябва да пристъпват .
Нека Ина каже все пак .
Много силен аргумент.Изключително спокойна бях, докато го пишех - все пак го показва. Това, че за пореден път се опитваш да си вреш носа и да ми казваш как са нещата в моя живот, вече няма как да ме впечатли. Обаче сигурността, с която го казваш, направо ме изумява, честно. Откровена арогантност. "Можело да съм сигурна" - на база какво? На база твоя живот, опит, познати? Е, как да стане тоя номер? Трябва ли при мен нещо да е така, както е в твоята връзка? Някак... в повечко ми идва тая категоричност и сигурни изказвания за друг човек с други отношения.
Както и да е - очевидно на това няма как да дадеш отговор
Дедлок, пиша ти лично.
Последно редактирано от PinkPan7her : 03-12-2014 на 06:17
Нямало как да дам отговор, ама моля ти се. Първо пишеш лични неща в някакъв форум пълен с непознати, а после ме упрекваш, че ти се вра в живота. Ама недей с лошо моля ти се. Мъжкото мислене е по различно от женското мислене и аз като мъж мога да претендирам, че съм по запознат с него. Още повече приятеля ти не вярва в приятелството между мъж и жена, нещо в което много малко мъже вярват като цяло. Ама ти си мислиш, че на твоя му е чудно усещането да си пишеш, споделяш, прегръщаш, целуваш, обичаш и още там каквото се правите с твоя най-добър приятел. Изобщо не казвам, че това е лошо, просто казвам че няма начин да не му е станало неприятно поне веднъж или поне нещо от това отношение. Това разбира се не значи, че той веднага ще ти каже и т.н. хората рядко казват това което мислят в действителност. Сигурността е хубаво нещо.
Тая тема е като ритник право в кошера на осите
![]()
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Понякога дори няма нужда от граница. Смисъл такъв, че отношенията са повече като между брат и сестра, а не като момиче и момче приятели. Като цяло тези граници са много разтегливо понятие и е абсурдно да се говори обобщено. Примерно ти няма да си кажеш "а не, тук е границата'', когато искаш да прегърнеш някого. Или ще избягваш да ходиш на разни места, само защото не си с половинката си, а с някой друг приятел.
Да обаче между вижданията не мъжа и жената има известни граници. Вие се запознавате с някого и автоматично го слагате във friend листа или пък в другият с хора към които може да имате нещо повече от приятелство. На тия от първата група гледате като приятели и съответно предполагате че и те го правят. Мъжете в голяма част обаче делят жените на бих спал с нея и не бих. Ако си от първата група, то приятелството може само да засили желанието му, особено като му допаднете като човек. Това разбира се не значи, че ще го направи. Чест няма да реагира за да не наруши приятелството и да не загуби контакт с човека. Ако смятате, че някой приятел ви е истински приятел, напийте се и му налетете за да видите дали ще ви върне, ако го направи значи сте намерили приятел, ако ли не то е поредния чакал.
draid, под цитата на Пантерата претендираш, че си запознат с мъжкото мислене, а тя не е. Тук пък казваш какво правим ние, как мислим и какво предполагаме спрямо хората, с които се запознаваме. Както (предполагам) тя за мъжката гледна точка, така и ти за нашата си в ужасна грешка. Но според мен в междучовешките отношения, няма никакво значение мъж ли си, жена ли си.
Важно е да се говори. Важно е да говориш с приятелите си от другия пол, за да знаеш какво чувстват те спрямо теб. Важно е да говориш и с половинката си, за да знаеш тя/той какво чувства спрямо отношенията ти с другите и т.н. Разбира се, важно е наистина да се води някакъв разговор, а не просто да си разменяме думи, които предполагаме, че човека срещу нас иска да чуе и да избягваме конфликти, съмнения и дори прекъсване на контакт с дадения човек. Не е нужно да напиваме другия, за да си правим експерименти с него. Ако имаме смелостта да си казваме истината очи в очи, няма да има нужда от циркаджийски номера.
дрейд, Може да ме харесва като жена и пак да ми е истински приятел. Защо се изключват двете неща? Аз виждам привличането като по-маловажно в ситуацията и недефиниращо отношенията. Това важи и за моето отношение към приятелите ми.
Възможно е, но не мисля че няма значение дали е мъж или жена. Просто в противоположните полове често възниква влечение. Като станете добри приятели и всичко е супер и в един момент на някой му се приисква да има нещо повече от само приятелство. Разбира се всяко правило има изключение.
Ами чак да се изключват не бих казал, просто възникването на чувства повече от приятелски нарушават хармонията между въпросните приятели. Представи си изведнъж най-добрият ти приятел започне да те ревнува например, да ти се сърди, че излизаш с други мъже повече от колкото с него и ред подобни глупости.
Възникване на ПО-МАЛКО от приятелски чувства. Не говоря за влюбване, а за харесване, за влизане в категория "бих спал с нея", както го каза. Не вярвам в това, че приятелите се чувстват като брат и сестра, че никой не си помисля нищо не баш приятелско спрямо другия и прочие, но вярвам, че това не нарушава хармонията само по себе си.
Разбира се.
Приятелят ми не ми е казал, но ти ще ми кажеш, защото знаеш какво си мисли, нали?![]()
Арогантността ти е в повече.
Както написах и на Дедлок, в началото му беше странно, но да кажеш, че СЕГА му е такова - че дори и неприятно, (да не търся цитата, ясно индикиращ сегашно време) и то с някаква пълна убеденост, е смехотворно.
Да не говорим колко е смешно да претендираш, че разбираш моя приятел по-добре от мен, която съм му най-близкият човек, на база... момент, барабани, моля... тва, че имате еднакъв орган в гащите. Слагаш това над наши дъъъъъълги разговори, обяснения, споделяния за живота ли? Достатъчно си интелигентен да разбереш, че това ме ядосва.
Ако дойда и ти обясня как мисли приятелката ти за нещо, щото, видиш ли, и аз съм жена, няма ли да ми се изхилиш, щото някак познаваш по-добре от мен момичето, което всяка вечер ти спи в леглото и споделяте добри и лоши моменти?
Щото аз точно ще се изхиля на това ти убеждение.
Още една точка:
Това, че хипотетично бих спала с най-добрия си приятел, далеч не прави приятелството ни по-малко истинско. Като казвам, че мога да му споделя всичко, значи наистина означава ВСИЧКО. Ако беше просто една от онези ситуации, в които уж сме приятели, ама се гледаме като котка и куче, далеч нямаше всичко да му казвам. Лично мнение.(;
Дедлок го обясни много добре с последните си две изречение.
Бих добавила - това, че вие не можете да го разберете и имате определена дефиниция за "истинско приятелство", не значи, че нашата различна дефиниция го прави по-малко "истинско".
Последно редактирано от PinkPan7her : 03-12-2014 на 16:22
Не бих простила изневяра! Ако ще да агонизирам до края на дните си, колкото и да го обичам, няма да му простя изневяра. Обича ли ме - ще бъде с мен, няма да търси други.
Глупости, ясно си спомням как се изказа "ласкаво" за моето интелектуално ниво![]()
Относно това, че може да му споделиш всичко, то мога да кажа че да накараш една жена да ти се довери не е много трудно, поне на мен не ми е било досега (далеч съм от идеята да проличи като похвала) ама това е доста дълга тема която не мисля да разисквам тук. И разбира се не казвам, че вашият случай е такъв.
Между другото ако дойдеш и ми обясниш как мисли приятелката ми, няма да ти се изсмея а ще си поговорим. Все пак в мисленето на жените няма толкова логика и трудно се разбира понякога![]()