Цитирай Първоначално написано от Samo Botev Plovdiv Виж мнението
Със сигурност не бих простил изневяра. Макар и никога обвързан до този момент, макар и никога да не бъда обвързан, да приемем, че бъда и то от да кажем 4 - 5 години. Не бих простил подобно нещо, най - малкото заради това, че толкова време изграждане в една връзка - търпение, уважение, заздравяване след поредния спор, взаимопомощ, засилване на чувствата и т.н. - бъде разрушено с лека ръка. Като има проблем - да дойде и да каже, да поговорим. Ще се постарая, или тя ще се постарае нещата да се променят към добро, но да извърти някой к*рвенски номер, не бих простил никога, ама никога, ако ще и 20 години щастлив брак да имаме. Вероятно съм наивен, вероятно твърдостта и решителността в мен надделяват, но това е моята непоклатима позиция. Прочетох цялата тема внимателно. За мен личната чест и достойнство са най - важните неща. Няма да позволя те да бъдат потъпкани и да се съобразя с човек, който ме е разбил вътрешно, а ако си проличи - и външно. Няма да обичам, уважавам и търпя такъв човек. Веднагически развод. Такъв човек не може да бъде поощряван. След като не се е провел човешки, смислен и сериозен разговор и са се предприели к*рвенски приоми - "Да не съм те видял повече!". А относно "духането" - това ли е проблем №1 в една връзка?! Ако мъжът е мъж, ще издържи и без това. Ще бъда зад позицията си - не бих простил такова нещо. Това е предателство. Все едно даваш втори шанс да бъдеш застрелян, след като първият път е бил неуспешен. Единственото нещо, което никога не бих простил, е изневярата, следователно - и предателството като цяло.
Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим