Бихте ли простили изневяра ?

[draid]

draid, под цитата на Пантерата претендираш, че си запознат с мъжкото мислене, а тя не е. Тук пък казваш какво правим ние, как мислим и какво предполагаме спрямо хората, с които се запознаваме. Както (предполагам) тя за мъжката гледна точка, така и ти за нашата си в ужасна грешка. Но според мен в междучовешките отношения, няма никакво значение мъж ли си, жена ли си.
Важно е да се говори. Важно е да говориш с приятелите си от другия пол, за да знаеш какво чувстват те спрямо теб. Важно е да говориш и с половинката си, за да знаеш тя/той какво чувства спрямо отношенията ти с другите и т.н. Разбира се, важно е наистина да се води някакъв разговор, а не просто да си разменяме думи, които предполагаме, че човека срещу нас иска да чуе и да избягваме конфликти, съмнения и дори прекъсване на контакт с дадения човек. Не е нужно да напиваме другия, за да си правим експерименти с него. Ако имаме смелостта да си казваме истината очи в очи, няма да има нужда от циркаджийски номера.

Възможно е, но не мисля че няма значение дали е мъж или жена. Просто в противоположните полове често възниква влечение. Като станете добри приятели и всичко е супер и в един момент на някой му се приисква да има нещо повече от само приятелство. Разбира се всяко правило има изключение.

дрейд, Може да ме харесва като жена и пак да ми е истински приятел. Защо се изключват двете неща? Аз виждам привличането като по-маловажно в ситуацията и недефиниращо отношенията. Това важи и за моето отношение към приятелите ми.

Ами чак да се изключват не бих казал, просто възникването на чувства повече от приятелски нарушават хармонията между въпросните приятели. Представи си изведнъж най-добрият ти приятел започне да те ревнува например, да ти се сърди, че излизаш с други мъже повече от колкото с него и ред подобни глупости.