Бихте ли простили изневяра ?

[anonymous708973]

Такива теми в тийнейджърски форум... кво да ти кажа. Обречена работа. Масово не биха простили. Масово "няма значение дори да сме от 10 години заедно", пък едвам имат двегодишна връзка зад гърба си.

Истината е, че не знаеш, докато не опре ножа до кокала. Зависи от безкрайно много фактори и всякакви рационализации са напълно излишни, защото човекът не действа рационално.

Ще се опитам да вкарам някаква интересна нотка, като ви помоля да коментирате този съчинен от мен разговор. Давам съкратената версия, без мънкане, недомлъвки и вадене на думи от устата... малко звучи като в книгите за връзки, ама ениуей.

Момче: *име*, искам да поговорим. От известно време просто не ми е добре. Много те обичам, знаеш, обаче просто ми липсва нещо, не се чувствам желан, сякаш нямаш нужда от мен вече...
Момиче (изпитва нужда да се оправдае, естествено): Eми... не ми се прави секс винаги, аз да не съм като теб! На мен ми влияе, като се караме... пък оня път, като излязох с Иван/като не ми хареса супата/като мълча като ням на вечерята вкъщи (изберете си опция тук. Идеята е, че сериозните разговори рядко остават в темата, винаги се отклоняват към други "провинения". Да предположим обаче, че момчето не се връзва на опита й да направи панаир и продължава спокойно)
Момче: Е, добре... малко изревнувах/в супата имаше грах, пък знаеш, че не обичам/еми, какво да си кажа с баща ти.
Ама това са дреболии, бе, мило. Затова ли си такава напоследък, не ми е хубаво така.
Момиче: Еми, като не ти е хубаво, аз какво да направя?! За мен не са дреболии! (С малко фантазия тук можем да добавим "На теб не ти пука за мен, ако мислиш, че това са дреболии!")

Предполагаме, че девойката не е в цикъл. Какво прави пичът? Втори разговор? Зарязва я, щото "така е правилно вместо да си вее гъза по други"?

И още нещо, което не очаквам да се разбере от всички - дали изневерята няма да бъде рестарт в кофти момент от една връзка? Един вид... начесваш си каквото там имаш нужда - я его, я друго, и това ти дава още малко сила да преодолееш кофтия период, да продължиш да се опитваш да намериш път към партньора си, да отпуснеш напрежението по друг начин, за да си с максимално чиста глава в собствената си връзка. И тук нямам предвид само физическа изневяра, но далеч нямам предвид и дълбоко емоционално привързване, щото смятам, че тръгне ли се натам, вече е късно. По-скоро някаква комбинация от двете.

[AnarchyBoy]

...

Жал ме е за "партньорите" ти..
- Като цяло изневяра не се прощава, връзката може и да продължи, но изневярата никога не се забравя или прощава.

[LadyDi]

Жал ме е за "партньорите" ти..

А после те започвали първи...

За моите партньори не ти ли е жал, щото съм съгласна с нея в по-голямата част?

[AnarchyBoy]

А после те започвали първи...

За моите партньори не ти ли е жал, щото съм съгласна с нея в по-голямата част?

1во не се заяждам.. просто казвам..

Пък ти си женена, би ли "изневерила" за да си "рестартираш" брака?
А би ли приела мъжа ти да ходи да "изневерява" за да си "рестартирате" отношенията?

- Не ми отговаряй с няк'ви философски сентенции, няма нужда, само кажи за двата примера - да/не - и как би го приела..

[LadyDi]

1во не се заяждам.. просто казвам..

Пък ти си женена, би ли "изневерила" за да си "рестартираш" брака?
А би ли приела мъжа ти да ходи да "изневерява" за да си "рестартирате" отношенията?

- Не ми отговаряй с няк'ви философски сентенции, няма нужда, само кажи за двата примера - да/не - и как би го приела..

1. Има разлика между "разбирам го" и "бих го направила", но явно ти още не си го усвоил.
2. Какво те кара да мислиш, че тя би го направила?

Не ми отговаряй с дървено философстване, а направо на въпроса.

[AnarchyBoy]

1. Има разлика между "разбирам го" и "бих го направила", но явно ти още не си го усвоил.
2. Какво те кара да мислиш, че тя би го направила?

Не ми отговаряй с дървено философстване, а направо на въпроса.

1. Има разлика и все пак.. Щом ги разбираш, донякъде (отчасти, а може и изцяло) си съгласна следователно "би го направила в даден период, no?"
2. Тя го споделя като нейното мислене, значи го приема като нещо нормално, щом е нещо нормално би го направила в даден период, no?

[anonymous708973]

1. Има разлика и все пак.. Щом ги разбираш, донякъде (отчасти, а може и изцяло) си съгласна следователно "би го направила в даден период, no?"
2. Тя го споделя като нейното мислене, значи го приема като нещо нормално, щом е нещо нормално би го направила в даден период, no?

Грешна логика. Опитвах се да вкарам някаква нова "сюжетна линия" в баналната до болка тема.
Лейди Ди го каза добре: "едно е да го разбираш, друго е да го направиш". Темплъра също - прекалената категоричност е детска черта. Оскар Уайлд : "Вече не съм толкова млад, за да съм толкова категоричен"

Аргумента с влагането на енергия за "търсене" с кого да изневериш е смешен...щото в такъв момент направо не знаеш откъде ти е дошло.
И аз съм била от двете страни на медала, впрочем...нали, само да отчета. И пак не съм толкова категорична да твърдя, че бих простила винаги. Щото е детско и наивно.

[therichbitch]

Какво прави пичът? Втори разговор? Зарязва я, щото "така е правилно вместо да си вее гъза по други"?

Не, искаш да кажеш, че при всяка караница (образно казано) и кофти период, трябва да ходи да си чеше егото или оная работа при някоя друга? Това аз го виждам като да предпочетеш по- лесния вариант- да изчакаш да премине бурята.

Относно прословутата категоричност на 'младите заблудени романтици'- мисля, че се принизява значението на думата 'прощавам'. Да простиш истински за мен означава да забравиш, да имаш същото отношение към човека, каквото си имал преди, да подхождаш със същото доверие и т.н. и т.н. Мисля, че малцина са способни на това, така че нека не се бием в гърдите колко сме зрели, а? Та, имайки предвид какво разбирам аз под прощаване, съм абсолютно и крайно категорична, че няма да простя изневяра, да.

[anonymous708973]

Да простиш истински за мен означава да забравиш, да имаш същото отношение към човека, каквото си имал преди, да подхождаш със същото доверие и т.н. и т.н. Мисля, че малцина са способни на това, така че нека не се бием в гърдите колко сме зрели, а? Та, имайки предвид какво разбирам аз под прощаване, съм абсолютно и крайно категорична, че няма да простя изневяра, да.

Е, така погледнато, да, разбирам ти гледната точка.
Аз вярвам в теорията "да простиш и да забравиш са две различни неща". Сгафиш ли, ще бъдеш поставен на колене, ще събираш небето и земята, за да спечелиш доверието на човека отново, доверието ще бъде по-малко, някак ще загубиш правото да се дразниш на неща от тази област (че приятелката ти излязла насаме с някакъв тип, когото ти дори не си виждал) и да - вероятно ще ти бъде натриван носа при спорове и караници на определена тема. След определено време при определени условия може да спре да ти бъде натяквано и към теб да се подхожда със същия респект и вярва в трезвата ти преценка. Ама за мен изпитателният период съществува винаги.
Сори, сигурно звучи гадно и като заяждане на дребно, отмъщение и т.н. Далеч нямам предвид изписаното като умишлена реакция, по-скоро като рефлекс на затваряне в черупката.