- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Бихте ли простили изневяра ?
Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна. За мен такова нещо е изключително долно и просто човека ще ми падне толкова ниско в очите, че не може да си представи. Уважение за такъв човек никога не мога да имам, жал не мога да изпитам. А да простя просто няма как. Ако прощаваш предателството, ще се обградиш с хора които те използват и всеки удобен момент биха ти забили нож в гърба. Да останеш с такъв човек от гледна точка на прекарани хубави моменти е просто малодушно.
Жалкото е, че все повече хора искат да живеят със спомените за "хубавите моменти" и загърбват собствената гордост и чест.
Интересното знаеш ли кое е? Че тая тезичка автоматично я изхвърляш на боклука, когато някой друг е категоричен по друга тема, заставаш от другата страна на барикадата и се захващаш да обясняваш как човекът нищо не разбира, защото: не е на твоите години, съответно нищо не е видял от живота/eтц, етц.
Това, че ТИ не можеш да разбереш мотивите на някой да прости, не означава, че имаш право да го наричаш "безхарактерно мекотело".
Прошката е мисловното и емоционално освобождаване от гнева към човека, който ни е нанесъл обидата. И в този смисъл, тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на този, на когото трябва да простим. Да простиш не означава да оправдаваш действията на другия, не означава да се залъгваш и надяваш, че той ще се промени. Прошката означава да освободиш себе си от негативното. И в този смисъл, за да простиш се иска много повече сила и много повече човечност.
За мен прошката е признак на сила, не на безхарактерност и ако някой може да събере силата и куража истински да прости изневяра, то аз мога само да се възхищавам.
Всички вие приемате, че изневяра се прощава само и единствено, за да не нарушиш собственото си удобство и спокойствие в една връзка, която те храни, облича и ти урежда надежден живот. Че в името на това спокойствие, хората са склонни да потъпчат себе си. Това само показва колко едностранно виждате нещата и колко малко разбирате от прошка. И затова бъркате термините.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Всеки може да защитава каквато и да е теза, за това се нарича дискусия. Заставаш "от една страна на барикадата" и започваш да се аргументираш. А възрастта определено в някой сфери дава опит, това дори ти трябва да си го разбрала вече.
Нещо се бъркаш. Аз никого не съм наричал безхарактерно мекотело, прочети пак какво съм написал и без друго си ме цитирала. Прошката за мен са само думи, колко хора мислиш, че могат да простят и да забравят за случилото се, да спре да ги терзае и да имат еднакво доверие на човека до себе си както преди тая изневяра ? Ако аз се освободя от гнева и чувството за предателство, то аз ще съм напълно безразличен към тоя човек.Най-големият проблем при изневярата е не дали ще простиш (на думи или по някакво чудо наистина), а в това че си загубил доверието си към тоя човек. Аз лично загубя ли доверие към някого, никога не го възвръщам. Човек предал веднъж, ще го направи отново. Изневярата сама по себе си е слабохарактерно действие, а аз не харесвам слабохарактерни лъжци. Като се замисля мога да оправдая по-лесно убийство, отколкото предателство от толкова близък човек.
"безхарактерното мекотело" беше препратка към мнението, което бях цитирала, което ти цитира, за да ми кажеш, че много хора могат да говорят за категоричност.
Единственото, което аз казвам е, че не е редно да се обобщава по този начин, толкова категорично, че ВСИЧКИ са еди-кво си. Другото са твои тълкувания на моя пост.
Ето затова си говорим. Ти (както и повечето хора) просто не разбираш същината на прошката, затова и не можеш да я проумееш като концепция. Никой не те кара и да го правиш. Но не съди хората, които умеят да прощават, защото затова се иска сила. Докато да, прав си, че за изневяра се иска безхарактерност.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last