Бихте ли простили изневяра ?

[anonymous708973]

Въпросът при всяко сближаване е къде поставяме границата в отношенията с конкретния човек. Прекрачвайки определена граница, отношенията се трансформират в нещо напълно различно. В това е майсторлъка и социалния/емоционалния опит, да умеем да дефинираме и контролираме отношенията си с другите.

Въпросът всъщност е дали с половинката имате еднакви разбирания за допустима граница. Съгласна съм и с двама ви, мислех, че съм единствената, дето смята, че половинката понякога не е единственият човек, към когото да се обърнем.

Иначе да, това ми беше целта на въпроса - поне някой да се замисли, че, аджеба, границата е тънка и в някои случаи дори не можеш да си категоричен дали е изневяра, камо ли дали ще биеш шута на половинката със същата скорост, с каквато тук ни уверяват, че ще го направят.

Щото при мен положението е малко... отстрани мяза на двоен стандарт. Аз имам най-добър приятел от около 5-6 години, на когото мога да кажа буквално всичко, ама наистина. Това е човек, който ми е на 200% зад гърба, каквото и да правя. На него без проблем мога да напиша "липсваш ми" - при това без обяснения. И двамата знаем какво имаме предвид. И "обичам те" бих написала, ама не сме стигали до там.
Мъжо обаче толкова близка приятелка няма и видя ли такова нещо от него, ще ми стане много кофти. И при евентуален скандал той да изтъкне, че и аз го правя, няма да е коректно (поне според мен), защото обстоятелствата са коренно различни. Но е напълно възможно той да е на друго мнение, затова казвам, че нещата не са толкова еднозначни и невинаги става въпрос за единия секс.