Аз не мога. Просто не мога. Дори не знам защо. Искам, трябва, а не мога.

Дали просто съм се вкопчила в последната капчица останала ми надежда или ме е страх да загърбя просто така години спомени.. нямам идея. И не знам какво да правя. Не мога да го понасям, не че не съм го обичала, просто от месец сме нямали един нормален разговор. Само нападки, караници, обвинения кой е по-прав. Не се чувствам обичана, нужна, ето пак не му говоря. Не мога да издържам такива отношения, имам нужда от опора, приятел.. а не го намирам, където трябва. Какво се очаква от мен, не мога да давам непрекъснато шансове, трябва да приключа всичко ако продължаваме в същия дух. Но не мога.. Помогнете ми