Искам да споделя.
На 30.05.2015 пътувахме с приятелят ми. Тъкмо отивахме у тях, че да ме запознава с майка си, че и жената тъкмо наготвила. И в 15:45 се случи. Много силен шум и колата ни полетя напред, спирачките отказаха, спряхме с ръчна. Първата реакция на приятелят ми беше да ме хване и издърпа да излезем и да пита добре ли съм. Всички врати отказаха освен неговата, излизаме и виждаме как тези, които ни блъснаха, потеглят с мръсна газ, бяха двама, пътникът целият беше в кръв, не можахме да видим номера на колата им. Нашата беше сгъната от колонките, предните седалки счупени назад, целият заден прозорец пръснат, като по чудо газовото не беше гръмнало. Благодаря на Господ, че беше с нас! Преди това да се случи, бяхме с две приятелки, искахме да идват с нас, добре, че имаха други ангажименти, защото, ако имаше някой, който да седи на задната седалка, не ми се мисли какво можеше да се случи.
Вече, когато слязохме от колата ме дръпна, започна да ме оглежда от всички страни, не му пукаше толкова за себе си, колкото за мен, а в такива ситуации инстинктът за самосъхранение е много силен. В такива моменти човек разбира кой наистина държи на него.
После звъняхме на родителите му, полиция...Потресена съм от полицаите, трима чичковци седят в патрулката, накрая единият слезе, огледа колата ни, снима я, поцъка с език и каза, че отиват да ги търсят. Бащата на приятелят ми дойде, поговориха и замина да ги търси, минал покрай една проститутка и я попитал дали нещо е видяла, казала, че някакви пияни я закачали, след това се върнали с разбита кола и целите в кръв. Тръгнали посока Нови Пазар. Няколко часа ги търсиха и ги откриха. В Каспичан, въпросният шофьор е на 25-6 години, с няколко катастрофи. Опитали да скрият колата, но баща му се предал на полицията. Шофьорчето е с шевове, а другият в болница.
Изключително щастлива съм, че и на двамата ни няма нищо, благодарна съм. Но все пак голям стрес изживяхме. Ходихме при една баба да си леем куршум. Мен ме вика и на вторият ден, че аз съм го изживяла повече. Същата вечер като заспивам до него, затварям очи и виждам всичко наново, прегръщам го силно...
Вчера ходих при психолога ми, помогна ми да се справя със ситуацията, отидох и на църква.
ХОРА, НЕ СЕ КАЧВАЙТЕ ЗАД ВОЛАНА, УПОТРЕБИЛИ АЛКОХОЛ!!! Една бира е достатъчна да забави концентрацията и реакциите ви. Сега размишлявам над важните неща от живота. Радвам се, че мога да прегърна, целуна и кажа ''обичам те'' на любимите ми хора. Ценете живота!