
Първоначално написано от
PinkPan7her
Мисълта ми беше, че сякаш жените тенденциозно усещаме кога се има нужда от нас като нежни, подкрепящи, кротки и спокойни, и кога има нужда да сме абсолютно пълноправен партньор със собствено мнение, дори и на някого то да не му отърва, от отрезвяване и посочване на негативните страни в плана. (Това, че лично аз не успявам да ги посоча без да изляза лоша, е друга тема :д)
Докато един мъж по-трудно разграничава моментите, в които трябва да е опора и рамо, от тези, в които трябва да остави жената до себе си да бъде силна, независима и оправна (и това да му харесва!!).