Здравейте, бих искала да ви разкажа за моята така наречена ''любовна'' или не съвсем история.
На 17 години съм и уча в чужбина от 7 години, тази година влязох в ново училище което е вид гимназия. Докато се сприятелявах с новите съученици и се преобщавах в новата обстановка, аз харесах едно момче от Англия, от другия клас. За известно време му бях един вид 'stalker', без да ме забележи и без никога да му призная, че имам някакви симпатии към него, аз тайно го зяпах, но не се интересувах толкова колкото сега. Всичко започна когато си направих един анонимен сайт, влизайки една вечер ( не бях влизала от дълго време преди онзи път ) аз го споделих във фейсбука си, очаквайки някой да ми пише. Така и стана, писа ми въпросното момче, като първо ме отрупа с комплименти, а после стъпка по стъпка си призна кой е. Аз бях дълбоко изненадана, защото не се харесвам ( по външен вид ) а той си е доста хубав и много момичета си падат по него. Помислих си аз как някога, някого като него би ми казал, че съм красива или нещо от сорта?! Винаги съм била с ниско самочувствие още от малка защото имах проблеми с теглото ( в момента мога да кажа, че съм в доста добра форма, но ниското самочувствие още ме преследва ). Много са ме подигравали, че съм грозна и такива. Както и да е.. На другата сутрин когато отидох на училище той беше признал на най-добрата ми приятелка, че ме е харесвал, след като ми го съобщи, тя ме попита дали е взаимно ( помислих си аз, това е шанса на живота ми ) и отговорих 'да' без да се замислям. Като стана време за тръгване всички се качихме в автобуса, а аз бях близо до него. Когато се прибрах вкъщи той ме попита ' къде беше днес, не те видях ' аз останах доста разочарована, но не обърнах голямо внимание.. Той ме попита дали наистина го харесвам и аз отговорих с да, той също. Говорихме с часове той ми беше признал, че винаги ме е гледал като съм минавала покрай него и стана въпрос за връзка и истинския проблем настъпва.. Родителите ми не ми позволяват да имам гадже заради религията ( аз съм мюсюлманка ) а англичаните са доста Open-minded, което не е характерно за мен и за семейството ми. Родителите ми също така не ми позволяват да си имам всякаква работа с момчета от мъжкия пол, защото щяло да ми излезне име ( същински ад, много пъти съм се опитвала да ги убедя без никакъв резултат). Та той ми обясни, че ако сме заедно ще иска да се срещаме всеки ден ( дори искаше да ме запознае с техните ) аз се стресирах и му обясних как стоят нещата, той ми отговори, че иска да говори с тях, но това беше изключено, никога повече нямаше да ми имат доверие и аз отказах и му казах да си останем приятели, той каза добре. Минаха няколко дни от тогава а той все така ме подминаваше, но всъщност е питал приятелката ми защо не ме оставят и подобни. Една вечер като излизах навън го видях и той ме гледаше, но не каза нищо, а във фейсбук ми каза, че не бил сигурен дали съм била аз ( представяте ли си ).. Мина една седмица след което нещата утихнаха, вече не контакувахме и вчера да разбера какво? че се е виждал с някакво друго момиче от училище............ Изпитах ужасна болка и разочарование. Мисълта ми е заблуда ли бе всичко това?
След като се запознахте с моята история ( ако въобще си направихте труда да я прочетете ) бихте ли могли да ми дадете някакъв съвет, как да постъпя и как да преодолея него ( май още изпитвам някакви чувства към него които искам да изчезнат защото ми нанасят само болка и страдание ) Умолявам ви..