Засега ми имат някакво доверие ( бях го изгубила защото им натяквах, че не искам да имам ограничен живот като техния) и не искам да го съсипвам, защото направя ли го те са склонни да се откажат от мен в буквалния смисъл и гледам много, много да не си навличам излишни проблеми, но пък се чувствам ужасно ограничена и нещастна така, все пак съм на 17 години и всички около мен си имат гаджета, не ми е толкова до това да си имам гадже отколкото да се почувствам обичана по онзи начин.. Както казах от малка съм се научила да живея по други стандарти а не като тях, отраснала съм сред Християни, а не сред хора с моята религия и ми се иска да пробвам нещо различно, не да живея според ограниченията създадени от тях. Чувствам се НЕЩАСТНА в пълния смисъл на думата, нищо не може да ме накара да се почувствам добре духом.