Ето това ''Засега ми имат някакво доверие ( бях го изгубила защото им натяквах, че не искам да имам ограничен живот като техния) и не искам да го съсипвам, защото направя ли го те са склонни да се откажат от мен в буквалния смисъл'' мъчно ми е, че ми го причиняват, но ми остава съвсем малко за да си набера нужните средства и да живея както аз намеря за добро..
Другият въпрос е дали съм му била само временно увлечение и дали изобщо е чувствал нещо повече към мен?