И аз съм се замисляла доста пъти по този повод. Дори сега все още имам приятелки, които продължават някакви псевдо връзки след изневери, неудовлетвореност от връзката и куп други неща и не намирам логика в тяхното поведение. Отдавам го на това, че хората са прекалено емоционални и слаби психически (или поне повечето, които познавам), което ги кара да бъдат с някой, търпейки всичко само и само да не останат сами. Изпитват страх от новото, непознатото. Някои се подценяват и са неуверени в това, че могат да намерят по - добро. Други пък са убедени, водени от предразсъдъците си, че няма по - добро. А някои просто виждат случващото се през розови очила и не осъзнават какво се случва.
Както за тези с връзките, така и за тези, при които не се е получило съм забелязала, че присъства надеждата за промяна, която повярвай ми, за скромните си години мога да кажа, че до момента не съм виждала у някой и съм убедена, че хората не се променят! Друго интересно нещо, което съм забелязала и в двата случая е, че се търси и очаква щастие от отсрещния и някак това довежда до зависимост към него, което отново води до отлагане на края в отношенията.
Мога да изпиша още много по темата, но смятам да приключа до тук.
Много ми харесва темата ти, авторке.