Имам приятел момиче , даже бих казал жена, с която се познавам от 6 години вече. Винаги сме били близки , тя е разчитала на мен и аз на нея, но през последният месец нещо се промени. Преди сме се чували от 1 път на седмица до 1 път на няколко месеца, по фейсбук и вайбър сме си писали рядко , но нали сме приятели и когато и двамата сме заети не е било проблем , а и не мисля ,че сме изпитвали някаква нужда да си говорим ежедневно. Но през последният месец станахме много близки, чуваме се всеки ден , говорим за денят си , за проблемите си , за всичко в общи линии. Тя имаше проблеми и аз исках да бъда до нея , да и дам кураж и да я успокоя. Винаги ме пита как съм , какво правя и какво съм правил през деня, а аз както винаги я питам как е , какво става с нея. Бих казал, че в повечето случаи разговорите са чисто приятелски, но понякога имам чувството , че говорим като гаджета. Наистина ми е адски приятно и хубаво , когато говоря с нея , харесва ми , че има някой , който се сеща за мен и мисли за мен. Просто ми е странно дали е нормално на двама много близки приятели мъж и жена да се чуват всеки ден. До сега не съм се замислял за нея по тоя начин, да винаги съм я смятал за страхотна и секси жена , не мога да кажа , че не харесвам нещо в нея , но не мога и да кажа , че съм влюбен( главно , защото сме от различни градове и реално рядко можем да се видим). Но искам да знам , дали може би това приятелство, което не искам да губя, може да стане нещо повече?