- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
просто седя и го наблюдавам как спи. и ме е страх да помръдна, да не би да го събудя. цялата ми стая има мирис на него. на нас. на пица. и на разлято вино. всичко е перфектно. дори всеки недостатък е перфектен. не вярвах, че ще дойде момент, в който няма да искам абсолютно нищо друго от живота.
о.б.о.ж.а.в.а.м начина по който се чувствам в момента, мамка му...
искам това чувство да се запази колкото се може по-дълго. искам. много искам.
Ядосана. Свикнала съм винаги да казвам какво не ми харесва и да се опитвам да оправя нещата в живота си, а в случая няма как нито да кажа какво мисля, нито да променя нещо... Това определено не ми влияе добре на психиката![]()
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
За какво се подготвяш?
Иначе... това е пълен абсурд, ще ти писне, ще го намразиш тоя език.
Спинках чак до 7.30, баси кефа. Не помня какво сънувах, ама явно е било много хубаво, че да си изключа алармата и да продължа да спя. Тениска и маратонки и пак се чувствам хубава и слабичка днес, пу-пу, да не ми е уроки.
Започнах деня с четене на дъъъъълго съобщение от нея, ех, как ми липсва тва момиче... да седнем и да се наговорим едно хубаво. Скоро, скоро. Върнах й го подобаващо, де!
Продължавам бодро с учене, дано е ползотворен ден.
И продължавам да чакам хубава оферта за лежерна вечер, имам нужда!!
кво ми става?! не се чувствам никак, никак комфортно.
http://medpedia.framar.bg/%D1%81%D0%...BD%D0%B8%D1%8F :ОООООО
почвам да се филмирам
не, не, не! днес няма да спя. сигурно от това ми причернява толкова.
ама и времето не ми помага, мамицата му. толкова ми е уютно вкъщи...само за сън. почна ли да чета нещо - заспивам /а имам изпити др седмица/.
и о,боже! не заслужавам толкова добро същество. единственото по-лошо нещо от това да не си с любимия човек е той да не изпитва нищо към теб. не мога. не мога да се насиля. опитах...няколко пъти - не стаа. не съм добър човек...
Има една студентска поговорка,която гласи " Един студент колкото и добре да живее,все някога идва идва сесията" .Не че живея кой знае колко добре де,но пък много ги мразя тия сесии.Времето ми действа негативно.Навън е постоянно облачно/дъждовно и нон стоп ми се спи и не ми се излиза от нас.Ужас.
Добре, снощи си изясних някои неща. Радвам се. Изглежда прсото ще трябва да се примиря с това да се чувствам така до края на юни месец. Не искам, не искам, не искам, но.. Особено като не знам след това какво ще се случи и как ще се стекат обстоятелствата.
Влюбено ми е и (малко) тъжно. As always. Искам това, което Пандата описа. Обаче няма да стане скоро.
ся ставам, боли ме главата и ушите и рамото (не знам защо) ма беше мн лудница!! излизам с кучето да се поосвестя навън ;д и после цял ден трябва да пиша протоколи
болят ме и топките. с извинение
Последно редактирано от skatew : 05-31-2014 на 11:35
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Събудих се половин час преди алармата.Главата ме цепеше,вие ми се толкова свят че едва правя крачки,матката и яйчниците ми са решили че съм в цикъл,а всъщност не съм и само имитират че работят.не се усетих че не съм хапвала нищо и изядох една малка ягодка.Е,нищо не може да ми стане от малка ягодка,нали?ГРЕШКА!Корема така ме заболя че даже ми се схвана рамото от болка и само можех да викам /в 6 сутринта е много приятно за съседите/.Още една болежка в списъка.Спи ми се та ми се реве.Имам чувството че всеки момент ще загубя съзнание и тази мисъл е успокояваща.За секунди ще спра да усещам.ще спре да ме боли.ще съм спокойна и ще е тихо.И после пак на ново.С всичка сила.какъв е смисълът въобще?
ебаси къ ме заболе гърлото
секи път га преглътна е все едно съм имал игли в устата си
Само се разкарвах напразно днес. Можеше да си оползотворя времето с нещо смислено...
Имам ден и няколко часа да го измисля, но все още никакъв успех. Явно ще продължа с проучването до късните часове.
Последно редактирано от IWannaBeSedated : 05-31-2014 на 13:15
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Някои хора са странни птици... съдбата пък съвсем.
замислям се сериозно дали нямам биполярно разстройствона толкова моментни състояния съм, че чак се плаша.. то вярно, че съм в цикъл, ама чак пък толкоз.. ядосвам му се, няма какво да си кривя душата, но аз съм виновна, не той. трябва да спра с това, но навиците умират трудно.. и това гърло, вече една седмица стана, грр, откакто спрях да ям месо си мислех, пък и се чувствам по-добре и не исках скоро да припарвам до доктори, ама.. ще изчакам още малко и ако нещо, тъкмо като кака се върне да ходи по изследвания и аз ще се бутна, да видим с колко 38429 проблема ще ме изкарат хах
Не знам какво се случва, но тази мигрена ще ме убие. При всеки опит да стана, първо падам на пода. А имам толкова много за учене. Искам да се разпльокам и да не мърдам повече.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Имам нужда от нови дрехи, но няма къде да ги слагам, трябва да си разчистя гардероба. Не знам как може буквално да нямам място и същевременно да нямам нищо за обличане
Е, ти мислиш, че откриваш топлата вода ли?http://1.bp.blogspot.com/-Ix_ZFmrgVf...he+clothes.jpg
Започвам да се ядосвам от безхаберното им отношение към потребителите си. Има близо 100 модератора и още 10-тина админа, но никой не иска да помогне на потребителите с нещо толкова елементарно. А не е като да кажеш част от тях да не влизат. Всички са си редовни. Един от 100 като ми отговори пак е добре, но можеше поне да прочете по-обстойно това, което ѝ бях написала. Само дето се занимавах да изпращам на всички лични съобщения.
Много ми е изнервено днес. Искам да излизам с нови хора, дори за предпочитане е да се видя с някои съфорумници. Ще е доста добре.
Днес смятам да тествам чисто новата си увереност. Отивам на лов за коктеили... сама. Ако не се разцивря до средата на експириънса, значи съм чук.Единственото лошо е, че местенцето, което бях планувала, е затворено за ремонт, но се надявам да се справя някакси. Тря\'а се поизтупам. Ня\'а да излизам с кои да е.
![]()
Рева и хълцам, а това, че съм надула сватбарски прощални песни не помага. Ще кажеш, че не приятелка заминава, за да живее другаде, а изпращам дъщеря си за женене.
Единственото хубаво в цялата история е взетият успешно изпит, не че не остават още 6, но това са само някакви си подробности... Лошото е друго, цяла вечер съм ревала вчера и сигурно и днес ще се повтори, изключително мъчно и тъжно ми е, а на всичкото отгоре съм и болна със зверското главоболие...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Сесийно ми е - чувствам се пълен провал, сякаш в нищо не ме бива, криво ми е ,самотно ми е, умряло ми е . Да не говорим колко бедна се чувствам в момента, не само откъм финанси ... доста смотаничко.
Искам просто този шибан месец да мине по-бързо,защото отсега ме наляга една гнусна депресия,преливаща в апатия. А и не е само заради изпитите...толкова неща ме чакат, че не знам откъде да започна. Искам да се наспя, утре да се захвана сериозно с всичката помия,която ме чака и да не спирам,докато не си свърша нещата перфектно. Не искам мижави резултати.
Ох, кой за бога ме би по главата да избера Северна Корея, коййй?!
Искам сладолед и хубав филм.
Ревливо ми е, мрън.
Заеби. И съседите,ако спрат да надуват чалгата,нека си я слушат нямам проблем, ама имайки предвид, че някои хора (очевидно не всички ) сме в сесия, бих желала да не слушам как прозорците ми вибрират от техния музикален вкус.
Олях сА. Ай, хубава вечер!
maDamn
Нека да не се правя на такъв какъвто не съм,нека да не се правя на доброто момчe,което всъщност не съм.
Хубаво ми е с тях. Трябва да се наслаждавам на тези моменти, които скоро няма да ги има. Ох, радвам им се. Добри приятели си имам, макар че са малко.
Искам да си направя това лято така приятно и незабравимо като предишното. Обаче, за да стане, трябва и той да е тук. Само да си дойде, всичко ще си се нареди на мястото. Само, само, амаа... ми остава единствено да чакам.
Сега го чакам да се чуем и след това си пускам някое филмче. Толкова за днес.
животът, човешкият живот - най-висшата ценност, заради която трябва да се борим, да сме щастливи и благодарни. емоционална съм и афектирана също. дали заради рома или виното...не знам. получих просветление. нещо като просветление, катарзис. думите ми се губят. радвам се, че случайно попаднах на тва по телевизията. отвори ми очите един вид. колко надменно гледах на света. хеееееееееей, ехоооооооооо! аз съм тук, жива съм, дишам, здрава съм. мога да бъда щастлива стига да поискам. мога да направя другите щастливи. но не, аз съм една страхливка. искам да празнувам утре. искам да съм чиста, невинна. като дете.
спя ли вечер? май не. май съм в едно полу-будно полу-заспало състояние. мисля, оплитам се в мислите си. връхлитат ме. понякога говоря...говоря на себе си /наум най-често, хаха/. мисълта ми тече бързо, много бързо, твърде бързо. упреквам се, упреквам останалите, изпитвам чувство на неудовлетвореност. тва, тва и тва трябва да направя. така си и остава. на сутринта го отлагам за следващия ден/седмица/месец. страхливка! гузна съм и най-идиотското е, че не правя нищо по въпроса.
отново съм със себе си. не ми се отразява добре. не мога да си отпочина. смазана съм. парадоксално е, но се чувствах много по-свежа, силна, енергична, когато ежедневието ми беше запълнено, когато нямах време за нищо. в края на деня умирах за сън и краката ми не ме държаха, но пак бях...по-силна. сега .. о, боже! не спирам да се оправдавам и да се оплаквам. аз, аз, аз. егоистка ли съм?! задавам си отговори. разбира се, че съм. всеки е, аз в по-голяма степен. и в любовните ми връзки, и със семейството, и в училище. аз бях важната. заради мен трябваше да остане в бегето и да не си следва мечтите. аз се възползвах от него, за да се опитам да се излекувам. аз създадох доста грижи на родителите си от тъпотия и глезотия. аз се цепех от колектива/от класа. аз съм .. налиии.. те са ми под нивото. не могат да имат, още по-малко привлекат и задържат безценното ми внимание. никой не заслужава компанията ми. егоистка съм, тва съм аз....
Последно редактирано от Ivaaaaa : 05-31-2014 на 19:28