- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Още не мога да се освободя от т`ва напрежение... Май сега наистина разбрах колко съм се привързала и, че си е заслужавало всичко. Нямам търпение вече да се видим. Започнах да се самоуспокоявам напоследък, в крайна сметка не мога да мисля постоянно и само за гадните изпити и да се притеснявам толкова за тях. Знам, че ще ги взема! Все някога... Просто НЕ трябва и НЯМА да си създавам излишно напрежение. Лятото дойде и, въпреки че го мразя, ще му се насладя. Ще си ходя по плажчета, ще си пия коктейли и това е. Напрежението е в основата на всички неприятности, така че...КРАЙ! Ще я карам по-спокойно и ще се забавлявам.![]()
I`m trying to make your dreams come true...
Всички ли сте такъв филм с изпитите? И да не ги вземете сега-ще ги вземете на есен. Спокойно , дишайте
заспало ми е, отивам на работа, последни 5 часа и после 2 дни почивка
вкараха ме в ебати филмите, ще ви разказвам друг път обаче
слънчев ден ви желая![]()
моите изпити свършихаа хаха още не мога да повярвам, доволно ми е :3 изтеглиме темата, която знаех най-добре, писах.. май всичко, дано имам над 5.80, че да ми се вдигне дипломата още повече :д и тая стипендия като за последно ми дойде добре хаха чудя се за какво да ги изхарча парите
и ако утре станат нещата за работа ще съм щастлива, имам жестока нужда да се разнообразявам с нещо за да не ми гръмне главата, толкова тъпо, буквално тъпо ми е от всичко станало с него.. цяла неделя го нямаше, забрави ме то тотално и аз въпреки тва се старая да съм добричка, чак оная картинка му пратих хах а той ми пише "как си" само, абе яяя...
тъкмо влизам да се пофала и аз. чувствам се свободна. нямам повече изпити. е, един евентуално, но има време до него. остава да си взема дипломата и гуд-гуд-гудбай малоумни даскали и съученици. плюя си на петите и хич няма да поддържам контакти с тях. не всички де, но почти всички. очертава се...знам ли какво лято. зависи какво ще стане др месец. надявам се да не изпадна в дупка. надявам се всичко да се оправи. не спира да ме гложди обаче мисълта, че ако нещата се наредят /евентуално/ дали ще бъде същото /едва ли/ и дали новото ще ми хареса. нз, нз. не си падам по промяната. оффффффф
Чувствам се странно. Може би малко неудобно, даже неудобно май е меко казано. Трябва да си разясня всичко, вероятно има доста променливи, които не са ми ясни. Все пак ми се иска да разуча ситуацията изцяло, нищо че не смятам да правя нищо повече по въпроса. Единственото, което ме притеснява е да не реша, че по-правилно би било да го убедя, че съм права, отколкото да стигнем до консенсус, защото осъзнавам, че в случая няма прави. Даже не е нужен консенсус, по-скоро искам мнение по темата с обикновен разговор, точно такъв какъвто водих до сега с онзи-който-не-бива-да-назовавам *кекекекеккеке*, а имам чувството, че ако довърша тъпия разговор, ще излезе само недоразбиране. В тази сложна ситуация, това най-малко ми трябва. Имам нужда от повече време за себе си май.
Ужасно зле са ми оценките ама така е като цяла година
си го карах айляк.Много ме е яд,дъня се сега на тестовете и се
чудя къде да се хвана.Утре пак така ще стане,уф....
Л-И-П-С-В-А М-И!!!!!!!!!!!!
Топло ми е. Тъпо ми е. Самотно. Разочаровано. В дупка съм някаква бездънна...
Добре, че поне го има малкото създание да си ме радва постоянно.
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Може и да не е това. И аз понякога ги пренасям, защото ми е по-удобно някак..
Не знам как да го обясня. Не обичам изреченията ми да свършват накрая на реда.
Естетически понякога е по-красиво. :д
//
Ходих до даксало днес, тъпаците още нищо не са им пратили. Айде по-бързо гадняри!!
Искам си вече дипломата, че имам работа с нея. Аргх!
Пък днес и утре съм сама, вкъщи! Йес! <3
*сън*
Поне видях, че наистина осъзна, че не постъпи яко. А не съм го виждала да се извинява някога на някого, което мааалко ми погъделичка егото. А бе, пич е уж.
А не знам какво им става на хората около мен. Опитват се да ми кажат с кой да бъда, кои да са ми приятелите, с кой да излизам, коментират си, без наистина да ги познават. А бе, слезте на земята малко, ник'ви не сте ми!
А на мен така гузно ми става. Ужасна съм! Хем не мога да не обещая, хем после отлагам... Пфф. Как ме търпят изобщо?
Той се държи страшно мило, нооо... Оф, не знам, няк'ва каша ми е в главата.
Крушката винаги си има опашка, а нещата - последствия. Скоро някои хора ще се убедят в това.
Welcome to the Jungle...
Ще се чудя тая сутрин дали да отивам в библиотеката, накрая не само отидох, а и се гримирах - ей така, за да се чувствам добре. И баш тогава - егати приятната изненада, целият ден придоби съвсем различно настроение!
Слънчево и готино ми е. Прекалено слънчево даже.
Сладко
Don't wash... I am coming home.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Днес съм яла супер малко, пила съм още по-малко и се чудя от притеснение ли е или просто не съм гладна и жадна. Стреса ми идва в повече, хората около мен пък ме натоварват още повече. Точно трима човека искам да имам около себе си в момента, но пък от друга страна не трябва да си ограничавам контактите с хора, точно когато съм ги остановила. Може да се отделя от всички само за няколко дена, може би това ще е най-доброто решение. След едва няколко дена съм на работа или поне се надявам. Искам, искам, искам! Много искам!
"Български пощи - традиции, качество, доверие" грънци. Ех, как се изнервям. То хубаво, че колет не е, ама много мразя ей така да не си получавам писмата. Не стига, че трябваше да е тук няколко дена по-рано за повода, ами още не пристига. Винаги си имам проблеми и като пращам, и като получавам. А искам да прочета какво ми е написал бе. Тая нашата традиция с писмата е супер, ама само се изнервям като стане така. А уж са препоръчани писмата. Ако и утре не си го получа съвсем ще изгубя надежда.
Доволна,много уморена ... и ми е крайно тъпо за утре. Толкова много инфо имам в главата,че ми е някаква каша. Искам просто да легна и да заспя, а пак трябва да чета.
ЗАЩООООО?
Поне утре г/д цял ден ще сме заедно с таз моя ковра
Той ми липсва, поне утре ще си го нагушкам
maDamn
Унищожен съм. Компютъра пак е заминал, изсипах една торба пари за да го оправя и няма и 10 дни, трябва да цъфне лан мрежата и да унищожи всичко по пътя си...
"отново съм тук" "не искам това" "красив звук, имаш само това" "аз не съм дете"
нещо се обезкуражих, нямам никаква воля за нищо вече, пък още по-смотано ми става, като осъзная, че само оставям всички да ми се качват на главата и от проклетата си липса на самочувствие съм загубила и всякакво достойнство....
к, ама питах нея
усещам как се унасям и унасям. трудно държа очите си отворени. тези хапове явно действат. не, че не съм се постарала достатъчно да се изморя и да се чувствам като труп. релакс, релакс и пак релакс планувам за следващите дни. чуууудя се дали да не изчезна за малко от тук. искам тишина и спокойствие.
' - какво ти е?
- нищо
- никой не страда от нищо'
мхмн