- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Преядена. Сууупер ми се спинка, а има още хиляди неща за вършене, деам. Искам да ми слегне храната, да ми се обади, че не на работа и да го мачкам, мачкам, мачкам, мачкаааааааааааам! И после..... оооо!
Или поне една гребничка тая вечер можеше. Нямам търпение, само още няколко часа и шибаните приготовления приключват.
Важното е, че утре ще съм турбо божественярска, майна.
Ху'у, че не сме на открито, 'щото можеше и да има масови самоубийства на влюбени в мен пичо'и при вида на мойта свръх сексапилност.
Казах ли, че ми се спинка?![]()
Сериозно ли, сериозно ли, СЕРИОЗНО ЛИ!?!?!?!?!? 'Баси, две неща правя през седмицата, толкова ли не могат да запомнят дните?! Или поне да вкарат малко логика, вместо да ми звънят на шибания телефон, който е заключен в шибаното ми шкафче и те перфектно го знаят.... И то не е важното че са звънели на мен, а на кои още са звънели. Ок, разбирам ги, ама по-ядосана не съм била от месеци насам, а определено е имало хора, които да са ми се качвали на главата! Омръзна ми през месец да повтарям едно и също.... Опитвам се да им вляза в положението, опитвам се да не предавам такава важност на това, че са звънели на 10 човека, опитвам се да мисля за положителните неща от деня, но просто не мога да се успокоя още. Блъскам по клавишите, така че имам чувството, че всеки момент ще ги продъня и имам неистовото желание просто да убия някой! Е, определено умората и ПМС-то "помагат" до голяма степен.
Мноооого съм изтощена. Още малко остана! Усещам, че ще е едно прекрасно лято.
И с Радо се видях преди малко, чакам го да дойде до нас след малко. Леле имам чувството, че не съм го виждала от цяла вечност. Толкова много имам да му разказвам. Само от последната седмица имам толкова много да му кажа, а за последния месец четири пъти по толкова. Ахх колко ми липсваше.![]()
не знам доколко ми харесва да съм антисоциална. ясно ми е, че искам точно един човек до мен, ама като не става се затварям вече тотално в мен и мда.. скапано ми е, жега ми е, от една страна искам на разни партита по микстейп и маймунарника да ходя, от друга знам, че всичките проблеми преди да отида надали ще компренсират изкарването ми там, особено ако пак въпросния човек го няма.. пфф, трябва да се науча да си харесвам собствената компания мамка му
Издирвам си интересен сериал и ще съм благодарна, ако ми съдействате в търсенето!
Цял ден се чудя какви да ги върша. Няма с кого да изляза в тоя умрял град, всички са забегнали нанякъде. Лошото е, че лятото ми също се очертава да е тотално скучно. Успях поне да потренирам пълноценно най-накрая.
You are broken, I can fix you...
към bloodfrozen: Шерлок. Много препоръчвам.
Няколко часа и една тренировка по-късно, чувствам се суууууупер добре. И малко sexually frustrated, малко не се сещам за думата на български. С изключение на това, от гаден ден, стана много добър ден. Колкото и да се изцеждам за един час, после пък винаги съм в супер доброто настроение, не знам и аз защо. Може би защото най-накрая правя нещо? Не знам.
А пък той ще ме подлуди, пък нищо не ми прави. В смисъл, самата му миризма, самото му присъствие ме подлудява. Направо се размеквам като желе, супер трудно ми е да се правя, че изобщо не изпитвам никакъв интерес, като вътрешно някаква бомба изригва в мен. И забелязах, че прави някакъв супер сладкия звук с устните си, без да го осъзнава. Оф, като някакъв преследвач съм, едва ли не. Смятай, допреди няколко месеца не знаех какъв цвят очи има. И някакво всичко ми се преобръща като го видя и сърцето ми почва да бие някакво много силно, абе, все едно някой ми преобръща вътрешностите с ръка, такова чувство имам. Много ми е странно, щото т'ва животно само веднъж е ставало.
И все пак никога не мога да го имам. Звуча като супер драматично тийнче, така че ще спра.
Защо ме тормози? Нещо е много гнило в тая работа. И от два часа насам седя и не мога да го изчисля. Знае... Зак'во ми пуска фишеци, а после е крив и дистанциран. Казвам си, че драматизирам, че просто не съм разбрала правилно и ми се иска да е така, ама к'во ако е така? Не стига, че съм като в небрано лозе, че от известно време нещата се променят стабилно, ами и аз нямам идея к'во се случва, ебаси. Повтарям си, че нямам нужда от дефиниции, че мога да мина без тях, ако е необходимо. И за какво? За да се видя к'во съм лайно и как съм станала всичко онова, от което се ужасявах толкова време. И пак ня'а да обвинявам, " 'щото аз съм допуснала нещата да идат до там". Аплодисменти! Желязна логика! Изобщо не искам съмненията ми да се потвърждават, но започвам да си мисля, че колкото и разрушителни да са последиците, ще е по-добре, отколкото да съм на никъде.
Добре.
Не е чак толкова забавно човек да си е сам между четирите стени.
![]()
тягостно ми е, все едно някой ме е притиснал, а всъщност сама се нагърбвам , това пусто его
започва се, ще бъде брутално, но ако го направя всичкото, паметник ще си вдигна
bloodfrozen, The Originals е доста интересен, поне според мен.
shmatarok, мерсиии! хъг
Притеснено ми е за изпита в неделя, но по-добре да се притеснявам учейки, пак някаква полза ще има... и ми е много самотно днес, бът ху кеърс ениуей, приятен и успешен ден на всички.
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Аз гледам само Castle и Bones. Харесвам филми с убийства.![]()
I`m trying to make your dreams come true...
Баси, по-яка съм, отколкото предполагах!![]()
Напоследък много се замислям за това... Заедно сме от година и няколко месеца (кой ги брои...) и уж всичко е наред. Разбираме се, въпреки всичко, което се случи преди. Преминахме през периодите на скандали, инатене и т.н. През последните месеци се разбираме идеално, пълна хармония. От време на време се сещам за неговите издънки и се дразня, ама то пък и аз не съм идеална. Предвид избухливия ми характер, си е цяло чудо, че ме търпи. То аз едва се понасям... В някакъв момент обаче поулегнах и започнах да премислям думите си, преди да ги изрека. Много често ми се случва да кажа нещо, което не мисля и не искам да казвам, ама въпреки това го изричам, съответно после съжалявам безкрайно за думите си, ама не мога и не мога да се извиня. Винаги изкарвам него виновен, дори когато няма за какво. Не знам защо имам нужда да пренасям лошото си настроение на останалите. Не може само на мен да ми е гадно! Хубавото е, че рядко съм в лошо настроение...
Та...мисля си - привидно всичко е наред, виждаме се често, липсва ми ако не го видя два дни, ама...имам някакво вътрешно усещане, че нещо не е както трябва. Може би защото не съм свикнала да бъда в нормални отношения, в които да отсъства драма. Понякога си мисля, че даже ми е скучно в тая връзка... Може и да е заради заетостта му и заради това, че напоследък правим все едно и също. Ама как да искам от него да правим различни неща, като виждам колко е зает и изморен?! В същото време егоизмът започва да надделява да иска своето... Не знам как да разнообразя връзката ни без да издевателствам над него. Виждам, че и той има желание, ама...просто не става. Просто имам нужда от нещо различно или от някой различен... Не знам вече, знам само, че нещо не ми достига... И не знам как да го променя. Не мисля, че имам желанието да се впускам в нова връзка, при положение, че с него се чувствам добре и спокойна, но моя темперамент е друг, имам нужда от други неща...
А бе, сигурно е моментно състояние и след няколко дни ще ми мине.![]()
I`m trying to make your dreams come true...
Еха, разкошни сте! Много благодаря за бързите отзиви! Сега остава да си избера някое от предложенията.
Непоносимо жегаво ми е. Aма поне си намерих компания за излизане довечера, много съм доволна.
You are broken, I can fix you...
Тъпо,ама по-добре така. Не искам такава смотана оценка,по-добре да си се явя на поправка и тва е. И без тва не ми влиза в бала за годината.
Само още 3 изпита останаха, и да почивам малко.
maDamn
Пфф, не може ли да ми дадат няк'ви свестни неща, които да мога да измисля и напиша?! Моля... *кучешки поглед*
Поне ще си припомня DFS и BFS, които трябваше да знам перфектно отдавна и да са ми упора за останалите неща, които (не)знам. Мрън!
ще избухна скоро, ей!! явно тоя петък 13ти за мен винаги е ден за бързо взети, но конкретни решения и ще му бия шута след малко на тоя. като си спомня преди 2 години на тази дата как тръгнах с първия и явно единствения досега ми приятел.. пф не знам, всички ми казват да го оставя, обаче аз както винаги досега все виждам нещо добро и хубаво в него, напук на тъпото му отношение и почти нулевата ни комуникация вече...
искам да ревна, ебаси, а дори това не мога, всички са в нас, издивяваам!!
Толкова изморена не съм била от мнооооооооооооого отдавна. Филмът все пак беше уникален. Официално е сред любимите ми! А след някой друг ден ще прочета и книгата. ;3
Защо го няма ве?![]()